Хамлет

Хамлет

  Западноевропейският ренесанс бележи два периода в своето развитие. Първият период се характеризира с редица открития и постижения в областта на литературата, науката и изкуството. Това е времето, в което се утвърждават хуманистичният идеал и светлата вяра в човека. Вторият период  се характеризира с нарушаване на постигнатата в Ранния ренесанс хармония между телесното и духовното у човека и със засилване на чувството за „греховност”. Обща черта на късноренесансовово изкуство е „отказът” от идеализирано изображение на човека и света. Плод на тази песимистична епоха е трагедията на Шекспир "Хамлет".

   Трагизмът на главния герой - Хамлет, се поражда най-вече от жестокия сблъсък м/у ренесансовия идеал, чийто носител е той, и реалната действителност, в която попада при завръщането си в Елсинор. Външен израз на този конфликт са мотивът за лудостта, реализиран чрез образите на Хамлет и на Офелия, и непримиримата борба, водена от принца срещу силите на злото и мрака, които са завладели почти цялото елинорско общество и са подчинили душите на най-близките му хора – кралицата-майка, Офелия, приятелите от детството му – Розенкранц и Гилденстерн.

   Повод за завръщането на престолонаследника е смъртта на баща му и прибързаната женитба на майка му, за новия крал – чичо му. След срещата и разговора на Хамлет  с духа на стария крал се изясняват причините и се очертават последствията от мерзкото убийство, извършено от Клавдий.

   За ренесансовата личност човешкият живот е безценен и никой смъртен няма право да го отнема. Още повече - когато става дума за живота на личност, олицетворяваща ренесансовия идеал, какъвто за Хамлет е неговият баща: „Той беше мъж от край до край – със всичко надарен. Друг като него надали ще видя … Идеал на всичко живо!”. Израз на разочарованието от доскоро издиганата в култ човешка личност е обобщението на героя, че всичко това за него е "квинтесенция на праха".

   Принцът се тревожи най-много от поведението на майка си, защото и тя споделя философията на новия крал.Тя се оказва не носителка на нравствени добродетели, не любяща съпруга и майка, а жена слаба, лекомислена и лицемерна, неумееща да оцени човека според неговите достойнства. Ето защо Хамлет е безкрайно разочарован от Гертруда и отношението му към нея на моменти граничи с жестокост, но както сам казва героят - той е "от любов жесток".

   Предаден от собствената си майка, Хамлет се опитва да намери някого, пред когото да излее душата си, затова отива при своята любима- Офелия. Облеклото и видът на принца при срещата му с нея показват вътрешната му борба, объркаността, пред която е изправен, и дисбаланса в душата му. Той е блед от дългите безсънни и неспокойни нощи. Душата му е изпълнена с отчаяние от липсата на подкрепа, която той отчаяно търси. Принцът страда, защото не открива някого, на когото да се довери. Офелия вижда само видимото, не успява да забележи чувствата му, защото тълкува прекалено повърхностно. В знак на силно търсена близост, Хамлет я хваща за ръката, но тя не вижда нищо повече от едно “страшно лице”. Възпитана по принципите на Средновековната нравственост в подчинение на родителите и на по-висшестоящите,


Други реферати:
Пазари - структура и класификация
Приказките в света на детето
Пазари
Приказките в света на детето
Персонал на предприятието и производителност на труда


Изтегли реферата



Персонал на предприятието и производителност на труда - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия