Христо Смирненски

христо смирненски

(1898 - 1923)



1. Обществено-историческият контекст и творческата индивидуалност на поета.

Епохата, в която Смирненски израства като поет е изпълнена с кървави сблъсъци, революционни сътресения, войнишки бунтове. В края на 1917 г. " от руските поля, далеч до Атлантика отекват залповете на Аврора ". В историята на човечеството се появява нещо ново. Пламенната поезия на Смирненски е запалена от глухия дотогава тътен на социалното страдание, сграбило "милиони души, непознати, нечути".

На Христо Смирненски се пада историческата мисия да отбележи края на една обезкървена и залиняла поезия (опираме се на Гео Милев, който определя символистичната стихосбирка на Николай Лилиев " Лунни петна " като безсмислен анахронизъм ), да създаде нова по дух и съдържание литература с нов лирически герой, носител на нов естетически идеал. В центъра на неговата поезия е малкият човек, социалният аутсайдер, който се превръща в могъщ титан и рушител на стария свят. Поезията на Смирненски е поезия на Улицата и Тълпата. В нея се усеща Ботев (идеята за революцията като буря, която пречиства), Вазов (съзнанието, че всеки поет е летописец на времето си), пролетарските поети (идеята, че обществото е несправедливо и трябва да се промени), символистите (съвършенството и мелодията на стиха). Смирненски е най-яркият представител на българския постсимволизъм. Лириката му е изпълнена с уедрени образи, много светлинна символика и комбинация от минорни и мажорни тоналности.


2. Поезия на бунта и разрушаването на стария свят

Голяма част от поезията на Смирненски е посветена на отношенията между човека и града и затова го наричат поет урбанист. В текстовете му градът е арена на социални сблъсъци и е ту сив, мрачен, ту зареден с оптимизъм. Той е и основният топос в творчеството на Смирненски. Други топоси са барикадите и улицата. Тълпите в поезията му са естетизирани, а героите му, които в началото са сами, в края на творбата вече са част от ентусиазираната тълпа, която ще се пребори за свобода и справедливост.

а) „Юноша”

Стихотворението излиза през 1922 г. в „Работнически вестник”. Самото заглавие показва главния образ в творбата – на младостта и младите хора. В същност творбата е поетична равносметка на младото поколение, което търси своя път в живота. Изградена е под формата на монолог и поставя важния въпрос за смисъла на човешкия живот. Първата и последната строфа определят рамковата композиция на творбата.

В началото на първата строфа лир. герой си задава екзистенциални въпроси, на които намира отговор в края на стихотворението. Той е юноша и неопитността и идеализмът му създават погрешна представа за света като за едно добро място. Този идеализиран свят е описан чрез образи-символи – „майска зора”, „колесница от лунни лъчи”, „друм от цветя” и др. Като цяло първите две строфи показват надеждите за щастие на младия човек и затова тонът в тях е приповдигнат, а настроението – мажорно.

Третата строфа започва с антитеза, въведена с противопоставния съюз „но”. Анафората „не” отрича всички надежди за щастие, отречени са и старите символи. Юношата разбира, че злото в света е придобило грандиозни измерения. Метафората „златолуспест гигант” пресъздава обожествяването на парите и властта на капитала. Те носят безкрайно социално страдание, внушено чрез хиперболата „морета от кръв и сълзи”. Образно и въздействащо е представена и безизходицата, в която попадат обикновените, бедни хора – между скалата и пропастта.


Други реферати:
Стопанството на Русия през 19 и началото на 20-ти век
Същност и предмет на финансовия мениджмънт като теоретична дисциплина и практика
Теоретико-методологически проблеми на икономическата интеграция
Същност на застраховката Гражданска отговорност
Производствен процес на предприятието


Изтегли реферата



Производствен процес на предприятието - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия