Христо Смирненски-трудния път

СМИРНЕНСКИ И БЪЛГАРСКАТА САТИРИЧЕСКА ТРАДИЦИЯ



Казвал съм и пак ще повторя: отдавна вече не ме радва богатството на българската сатирическа традиция. Покрай всичко друго, то е и белег от българските неизживени робства и злочестини, от българските несбъднатости и нищетата на идеите, прислужващи на интереса. Тук ми се ще да припомня пак нещо от анатемосваното стихотворение "Идеи" на Димитър Подвързачов:

Днес Ленин, утре Декобра,

хер Шмекерсон или Панерги -

на всичко вика все ура

свръхпросветений Ганин-Герги.

Още отпреди "Криворазбраната цивилизация" карикатурното е най-естествената ни среда, без която не можем. И горе-долу пак от това време вместо да постига "формалния идеалитет на негативното" (по израза на Чавдар Мутафов) хуморът най-често е бил използван като санкция срещу опонентите или, по-меко казано, птичка за партиен кафез. Така е и до най-ново време, някъде до към 1990 г. Ужасяващо монументалните клишета, с които десетилетия наред затрупваха творчеството на Смирненски, трябваше да внушат, че той е строго инвентаризирана и охранявана партийна собственост. После един поет ни предложи да препускаме напред без червените ескадрони. Като че ли литературата е делови президиум, където творбите се свалят и качват според конюнктурата. Пред дилемата "или-или предпочитам "и-и". Разбира се, че в българската словесност има място и за "Червените ескадрони", само че те трябва да бъдат на собственото си място. Не случайно хумористично-сатиричното творчество на Смирненски се свързваше единствено и главно със сътрудничеството му в комунистическото списание "Червен смях", а "Барабан", "Българан", "Кво да е", "Смях и сълзи", "Маскарад" бяха неговия грях. Всъщност истинското рождено място на хумориста Ведбал е в "Българан". Неговите "идейни батковци" (Полянов, Ив. Генчев) непрекъснато го обвиняват, че "развалял таланта си" сред българановците; "Българан" бил "неговата ахилесова пета". Но и Крум Кюлявков, един от основателите на "Червен смях", идва пак оттам. Българановската традиция при формирането на т.нар. "ляв сатиричен фронт" през 20-те години е повече от очевидна, само че тя не е угодна на партийните влъхви. От българановския кръг са и Каралийчев, и Васил Павурджиев, и Жендов, който по-късно ще обяви, че "карикатурата има право на живот само ако е оръжие на партията". Отде да знае той тогава, че това оръжие на партията ще се насочи и срещу него. Въпреки ироничната оценка на Боян Пенев и двата "Българан-а" са цяла епоха в българската култура. Защото навреме прозряха не само социалната и нравствената енергия на смеха, а и особената му "проводимост". А и способността му да твори култура чрез конфликтно ироничното смислопораждащо общуване между свое и чуждо (отношението към модернизма напр.).


Други реферати:
Кредит (заемен капитал) и лихва
Контрол върху банковия риск
Данъчно право
Допълнително доброволно пенсионно осигуряване
Източници на финансови средства и методи за акумулирането им


Изтегли реферата



Източници на финансови средства и методи за акумулирането им - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия