Индийска кухня

22


Индийска кухня

Овкусяващи съставки: анасон, асафетида /подправка, подобна по вкус на чесъна/ черен пипер, кардамон, канела, карамфил, кориандър, чили, кокосов орех, кимион, копър, резене, чимен, гарам масала /печени зърна черен пипер, кардамон, канела, карамфил/, чесън, гхи /пречистено масло/, джинджифил, лимон, мента, синап, нигела /семена от черен лук/, лук, фъстъци, шам-фъстък, маково семе, червен пипер, розова вода, шафран, сусам, куркума.

Основни храни: чътни, къри, плоски питки, агнешко, леща, манго, нар, картофи, птиче месо, ориз,спанак, кисело мляко, мунг боб.

Кулинарна история

тандур

Индийската кухня е може би най-древната в целия свят. Цивилизацията на този субконтинент датира от преди 5000 години. Има сведения, че около 3000 г. пр. Хр. арийски племена от север нахлули в Индия и се заселили по долината на р. Инд на територията на днешен Пакистан. В периода до 1500 г. пр. Хр. те създали множество градове-държави, обединени от цивилизация с богата култура. Археологическите сведения сочат, че те са ползвали единна изящна пиктография, забележително точна стандартизирана система от мерки и теглилки и изключително добре организирано градоустройство. Запазените големи градски складове за пшеница и памук сочат основния поминък на тази процъфтяваща култура – земеделието. В този период са поставени и основите на традиционна индийска кухня, изградени върху вегетарианството. Освен икономически, има и религиозни причини за това – ведическата традиция, чийто корени са във вярванията на арийците, изключва употребата на всякакво месо, а от животински продукти приема единствено млякото. Тази изтънчена култура създава и учението Аюрведа. В превод от санскрит това означава “знание за живота” и представлява предписания за употреба и съчетаване на определени храни и подправки, в резултат на което ежедневното меню освен изключително вкусно, се превръща и в здравословно. Според Аюрведа хората се разделят на три типа или конституции – пита, капха и вата, като всеки тип трябва да се придържа към подходящия за неговия физически тонус списък от храни. Това древно учение преминава през много перипетии и опити да бъде заличено от различни чуждоземни завоеватели на индийските земи през вековете, но е оцеляло и се практикува с успех и до днес в специализирани центрове.

Вегетарианската “основа” на индийската кулинарна традиция оцеляла и след загиването на цивилизацията на градовете-държави около 1500 г. пр. Хр. Историците свидетелстват, че когато Александър Македонски достига до териториите на Индия през 326 г. пр. Хр. , по тези земи вече се е появила нова религия – будизмът. Според нея човешкото съществуване представлява дълга последователност от прераждания, като в зависимост от поведението си в съответния живот в следващия човекът се преражда в по-висше или по-низше същество. Затова всяко животно може да носи човешка душа. Поради тази причина последователите на будизма също са ревностни вегетарианци. По времето на цар Ашока /322-183 г. пр. Хр./ будизмът е обявен за официална религия на Индия, чрез което вегетарианството е въведено със закон като задължително

барфи

Последната династия по индийските земи завършва с управлението на цар Гупта /319 – 606 г. сл . Хр./ След това те били владени ту от хуни, ту от араби, които оставили своя отпечатък както върху културата, така и върху хранителните навици на индийците. Най-големият “кулинарен обрат”, обаче, настъпил с нахлуването на монголите в Северна Индия през 16 в. След като са прекарали известно време в Персия, те донесли със себе си много от чертите на арабската цивилизация – любовта към цветята и фонтаните, сложната архитектура и луксозния начин на живот. И най-съществената промяна, равняваща се на истинска кулинарна революция – в завладените северни територии бързо навлиза консумацията на месо. Единствената забрана, според мюсюлманската традиция, касае употребата на свинско. На месна почва от месните продукти се изключва и употребата на телешко поради свещения статут на кравата. Все още няма обосновано обяснение за обожествяването на това животно, но се предполага, че в даден исторически момент броят на кравите в Индия заплашително намалял и те станали по-ценни като източник на основните за човешкото здраве млечни продукти, отколкото на месо. Всички останали меса и птици бързо навлизали в индийската кухня. При сблъсъка на двете културни традиции се получили интересни съчетания – употребяваните от арабите меса се комбинирали с пикантни индийски вегетариански сосове. Така били създадени къритата с месо. Голяма популярност получили ястията “тандури”, също внесени от Персия. Днес те са емблематични за индийската кухня. При тях се използва дълбоко глинено гърне – тандур, което се поставя върху легло от горещи въглени. Нагорещеното гърне се използва като пещ, в която се приготвят предимно месни ястия. Характерна за тях е специалната марината, в основата на която стои киселото мляко. Тандури ястията се подправят с кориандър, кимион, чесън и къри.

тамаринд


Други реферати:
Иронията в повестта “Преди да се родя”
Историческо развитие на професионалната етика
Мигът на щастието
Комуникации
На прощаване - Христо Ботев - ЗАЩО БУНТОВНИКЪТ СЕ ОБЪЩА ЗА ПОДКРЕПА КЪМ СВОЯТА МАЙКА


Изтегли реферата



На прощаване - Христо Ботев - ЗАЩО БУНТОВНИКЪТ СЕ ОБЪЩА ЗА ПОДКРЕПА КЪМ СВОЯТА МАЙКА - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия