Индивидуално, семейно и групово консултиране. Същност, структура и основни принципи на консултативния процес

41

. Психологическото консултиране е сравниелно „млада” област, чието влияние се засилва в обществото. В резултат на цивилизационни про-мени в световен мащаб нараства психологичес-ката култура на хората, водещо до осъзнаване на психологическите им проблеми и до търсането на спецелизирано пси-хологически обслужва-не. В исторически план психологическите услу-ги са се извършвали от лица с духовен сан, приемащи ролята на доверени лица и съветници. По-късно психологическото обс-лужване под форматана консултативна дейност се обособява като отделна професия със собствена философска , социологическа и пси-хологическа база.

Един от парадиксите на живота е в това, човекът, като най-съвършеното като психика същество, се оказва психически уязвим. Твърде е моционален, той реагира болезнено, както на реалните, така и на въображаемите страхове. Склонен е към преу-величаване, към генерине и преживяване не само на собствения, но и на чуждия негативен емоционален опит. Ерих Фром е казъл че той е „единственото същество за което проблем е собственото му съществуване”. Интелектът и самосъз-нанието само от части му помагат в рашаването на екзистенциалния про-блем, защото простото осъзнаване на реалност-та, не винаги е достатъчно за нормално емоционалното отноше-ние към нея.нещо повече, много от хората изпитват страх от действителния живот и предпочитат илюзиор-ния свят на мечтите, фантазиите или отрица-нието. Бягството от реалността безпорно е една от формиме му на психическа самозащита, краен вариант на която някои виждат лудостта.

Фактът обаче, че повечето хора съумяват да преживяват живота си нормално, в съотвествие с многобройните усло-вности на средатаи без унищожителни психи-чески проблеми е свидетелство за ефе-ктивността на защитните механизми и големите компесаторни и ругу-лативно възможности на съмата психика.

Половин век след професионалното си отделяне психологичес-кото консултиране няма единно прието и об-щовалидно определение. Обособяването му чрез практиката по различни пътища, поливариат-ността на целите в рамките на психологиче-ската помощ, генетиче-ската му връзка с псохотерапията, изпо-лзването на различни методи, създава предпоставка за дефи-нирането му съобразно субективни виждания и особености на различни направления, доминира-щи в даден период.

Съществуват множест-во определения, акце-нтиращи върху концептуално-теорети-ческата, процесуално-методическата или идеолого-целевата стра-ни на консултирането, предсавяйки го като процес, дейност или отношение. Но Бъркс и Стифайър дават едно значително по-разгъ-рнато определение и то гласи че „консултира-нето е професионално отношениние на квали-фицирания консултант към клиент, което обикновено се представя като „личност-личност”, макар че понякога в него участват повече от двама души. Целта на консултирането е да се помогне на клиента да разбере това, което се случва в жизнето му пространсто и съзнате-лно да постига пос-тавените цели на основата на осъзнатия избор при решаване на проблеми то емоциона-лен и междуличностен характер.” Психолиге-ското консултиране се е развило благодарение на своята гъвкавост в практиката, което е възможно поради липса-та на теоретични ограничения. В този смисъл всяко опре-деление следва да отчита и динамиката на явлението, и консул-тирането би могло да съществува и без точна дефиниция. Това обаче би затруднило решава-нето на въпроси и би увеличило възможнос-тите за субективизъм. Определянето на спе-цификата на консу-лтативаната дейност по отношение на цели, процесуални особености и методики е е необходимо условие за научното и легитими-ране и професионалното дефиниране, особено по отношение на психоте-рапията.

Различията между психотерапията и кон-султирането се очертават главно на практико-приложно ниво. Такива, с известна условност, могат да се посочат като се разгледа стуктурата на самата помагаща дейност. А структората се състои от обекта на въздействие, целите, използваните методи, процесуални особености и проофоесионални изисквания. Обекта на въздействие при психо-терапията е са хора с психопатологични про-блеми, докато при консултирането обект са хората в психическа норам, които имат проблеми в сферата на емоциите, общуванатето и социалната компетен-тност. И в двата случая обектът може да е личност, семейство или група.

Целите на психотерапи-ята и консултирането се намират в рамките на психологическата по-мощ. Различията са в харктера и степента на задълбоченост. До като при психотерапията целите са терапевтични и личностно-корек-ционни, при консу-лтирането са значително по-широки по обхват. Това са цели свързани с психически проблеми, като преодоляване на дистрес, тревожност и т.н.; цели свързани с решаването на житейски проблеми, като работа, брак, общуване...; цели свързани с личностното развитие, като украпване на силни страни, помощ за автономност, самоак-туализация...; педагоги-чески цели, като обучение, възпитание, превъзпитание.

Използваните методи при психотерапията и консултирането са едни и същи.

В професионалните изисквания има различия в отделните страни. По начало психотерпията се занимават психиатри и психолози, които имат необходимата допълни-телна квалификация. Консултиране практику-ват по-широк кръг специалисти като социални работници, психолози, социални педагози.

Независимо от сходствата и препрокриващите се области, съществуването на консултирането и психотерапията като две отделни професии, нала-гат тяхното възможно по-точно разграничава-не. В много случаи като разграничителен белег се използва характера на представения проблем. Ако клиентът се оплаква, не от вътрешни страдания, а от между-личностни конфликти, по принцип се приема, че е обект на консултирането, което трябва да му помогне да види своите трудностки от друг ъгъл, да коригира отношението си към другите, да усвои нови модели на общуване, ако клиентът има по-дълбики про-блеми, засягащи харак-тера и емоционалния статус се приема, че се нуждае от терапия.

Х. Боун в преговара си към книгата на Р. Мей „Изкуството на психологическото консултиране” прави успешен опит да разграничи, както дейно-стта на психотерапевта от тази на психолога консултант, така и тази на последния от обикновено консултира-не.”Ако човек има душевно заболяване или не може да контролира своите постъпки, вседст-вие на органически или психологически причи-ни, той има нуждата от помощ на психиатър, психотерапевт. Ако човек има личностни проблеми от психически характер, а не от физически той трябва да се обърне към психолог-консултант или към немедицински психотерапевт.”

Р. Кочюнас посочва няколко специфични особености, които отличават консултиране-то от психотерапията: консултирането е насочено към здреви хора, изпитващи психи-чески трудности и проблеми, както и такива, стремящи се към личностно развитие; консултирането е ориен-тирано към здравите страни на личността; консултирането е насо-чено към настоящето и бъдещето; консултиране-то обикновено е краткосрочна помащ; ориентирано е към проблеми, обикновено възникващи при взаймо-действието на личността към средата; насочено е към изменение на поведението на клиента.

В основа на обоб-щаването на различните виждания, отностно предмета, обекта, съдържанието и целите на психолигическото консултиране, отчитайки различията в практиката и условността на разграничаването от другите помагащи дейности, може да се даде следното определе-ние: консултирането е специализира професио-нална дейност за психологическа помощ на клиенати без психически заболявания, с различни лочностни или социално обособени проблеми в емоциона-лната поведенческа сфера, реализираща се по определена методища с тяхното съзнателно участие.

Психологическото консултиране е сложен процес на общуване и междуличностно влия-ние при който консултант и клиент си взаимодействат по различни начини в зависимост от поставените цели, личностни особености, исловията и прилаганата методика. Изборът на същата зависи от редица фактори като характера на ситуацията, нуждата на клиента, възможно-стите на консултанта, но най-вече от неговите концептуални виждания на личността. Всяко консултиране или психотерапия е на сочено към въздействие върху личността в три основно плана:

-активиране и насочване-човек с психически проблеми е пасивен или насочва активността си си неправилно. Резултат психиката ме не изпълнява регулативната си функция за осигуряване на равновесие. Целта на външната консу-лтативно-терапевтична намеса е да активира психическите проциси и да насочи енергията към правилната и само-съхранителна позиция. Според разбирането за личността, това може да стане на съзантелно ниво, чрез активиране на защитните механизми.

- помощ и подкрепа-само активиране не е достатъчноза промяна на психическия статус. Консултантът трябва да осигури включване на нови неизползвани ресурси. Те могат да бъдат вътрешни (воля, интелект) или външни (знания, потребностти)

-закрепване- смисълът на всяка консултативна помощ е колкото в преодоляването на моментните негативни състояния, толкова и в осигуряване на възможности за самостоятелно справяне в бъдеще. За целта трябва постигнатите промени да бъдат затвърдени в сравнително устойчиви личностни качества.

Обикновено с времето всеки консултант или терапевт изработва свое собствено виждане за личността и начините за промяна, като резултат от съществуващите теоретичните постановки и собствения му житейски и професионален опит. То служи за разбиране на клиента и проблемите, оценка на ситуациите, обобщаване на опита, изработване на хипотези и избор на методики за въздейстие.

Следва да се отбележи, че тъкмо метоздиката, независимо то теоретината си обосновка, прави консултирането и психотерапията различни от другите процеси, свързани с междуличностното влияние и взаимодействие. Използването специализирани методи методи в определена система отдела психологическото консултиране и от различните форми на неформално и непрофесионално помагане, които са ситуативни, субективни и несистемни.от друга страна методиката определя в значителна степен и структората на консултативния процес, което е важно с оглед неговото реализиране и изучаване. Всяко едно от основините теоретични направления предлага спацифично разпределение на действия и похвати, разположени във времето и насочени към различните сфери на личността, когнитивна, емоционална, поведенческа. Това определя тяхната психологическа уникалност.

От друга страна логиката на човешкото общуване и психологията на дейността, на които безпорно се подчинява всеки психотерапевтичен прооцес, налагат някои общи изисквания като: познаване на субектите, минимално доверие, емпатично отношение, оценяване на обстоятелствата, планиране на действията, анализ на резултатите. Дейност, които се оказват универсални и в известен смисъл над теоретични. Именно те дават възможност за структориране на процеса.

В теорията на психолигическото консултиране има редица опити за създавене на общ универсиален модел, обхващащ всички или повече страни на взаимодействие на консултанта с клиента:

-първи етап-обикновено се свързва със запознавенето с клиента, с неговата потребност от помощ, с преценка на ситуацията и договаряне протребност от помощ, с преценка на ситуацията и договаряне на работното отношение. В него се прави начална диагностика на личността, очертана се проблема от гледна точка на клиента, както и готовността му да се сблъска с него. Преодоляват се първите съпротиви.

-втори етап- отразява създаването на консултативното отношение, което предполага искреност, информираност и взаимна отговорност. Успехът на консултирането зависи от умението на консултантът да включи активно клиента в процеса. Поради това основният проблем е намирането на баланс между пасивността му и стремежът за контрол в дъействията на консултънта. На този етап клиента трябва да види процеса като интересен, различенв от ежедневието, а консултанта – различен от неформалните съветници или служебни възпитатели.

-трети етап-се поставят целите и се определят подходи за тяхното постигане. Това е трудна задача, защото изисква едновременното отчитане на обективната необходимаст, възможностите на клиента за промяна, уменията и предпочитанията на консултанта.

-четвърти етап- е самата консулатативна работа, реализирането на необходимия брой консултации за постигането на поставена цел. Тук задачата на консултанта е да следи промените в клиента и при необходимост да извършва корекции.

-петият етап- е свързан с експлотацията на настъпилите вътрешни промени в реално поведение. Клиентът трябва не само да предложи решаване на проблема, но и прави практически стъпки в това отношение. Тук намесата от страна на консултанта намалява.

-шестият етап- бележи приключването на консултативното отношение. В него консултантът трябва да разбере субективното виждане на клиента отностно ефекта на помоща. Постепенно да го осободи и да зътвърди увереността във възможностите му сам да решава проблемите си.

-седмия етап-касае консултанта и се състои в самооценка на работата.

Основните подходи в консултирането са: психоаналитичен подход; транзакционен анлиз; поведенчески подход; когнетивна терапия; рационално-емоционално поведенческа терапия; консултиране по реализъм; екзистециални подходи; клиент-центрирана терапия.

Психоаналитичния метод се основава на учението на З. Фройд. Според него психическия живот на човека протича в три нива: съзнателно, предсъзнателно и безсъзнателно, а в резултат на развитието на концепцията си Фройд въвежда три структурни компонента: его (аз), супер-его (свъх-Аз), ид (то). Его е част от Ид, която се е модифицирала под влияние на външния живот. Егото се стреми да пренасочи импулсите на Ид от принципа на удоволствието


Други реферати:
Цикъл на ДВГ при Р=const
Пищови по Електротехника
Регистриране на скоростта чрез изменение на магнитния поток
Пищови по Електротехника
Пищови по техника на високите напрежения


Изтегли реферата



Пищови по техника на високите напрежения - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия