Институцията президент



ИСТОРИЯ И ПРАВОМОЩИЯ

В историята на модерната българска държава функциите на държавен глава са изпълнявани от монарха, Регентството, а по-късно от колективни органи като Президиум на Народното събрание и Държавен съвет.

Историята на институцията Президент на Републиката е относителна кратка и е свързана с прехода на България към демокрация и с новото структуриране на институциите в контекста на този преход.

Президентската институция в България става факт с приемането на новата конституция на страната от 12 юли 1991 година. Установяването на република с парламентарно управление е съответно съпроводено с въвеждане на институцията Президент на Републиката като държавен глава.

Неин непосредствен предшественик е институцията "Председател (президент) на Републиката", въведена с промените в Конституцията от 1971 г., извършени в резултат на решение на "кръглата маса" и приети през април 1990 г. от 9-то Народно събрание.


За председател (президент) на Републиката са избирани Петър Младенов (на 3 април 1990 г. от 9-то Народното събрание) и Желю Желев (на 1 август 1990 г. от 7-то Велико Народно събрание).

Първият Президент на Републиката, избран с пряк вот съгласно разпоредбите на новата конституция, е д-р Желю Желев, който печели президентските избори на втори тур на 19 януари 1992 г. с 52.85 %. За вицепрезидент е избрана Блага Димитрова.

Втори Президент на Републиката е Петър Стоянов, избран на 3 ноември 1996 г. с 59.73% от гласовете. За вицепрезидент е избран Тодор Кавалджиев.

Трети Президент на Републиката е Георги Първанов, получил 54.13% от гласовете на втория тур на изборите на 18 ноември 2001 г. За вицепрезидент е избран Ангел Марин.

В член 92, ал. 1 от Конституцията Президентът на Републиката е обявен за държавен глава, който олицетворява единството на нацията и представлява държавата в международните отношения. По силата на прекия избор от народа той притежава непосредствена демократична легитимност, при което неговите пълномощия произтичат от вота на избирателите. Властта, упражнявана от държавния глава, не произтича от властта на никоя друга политическа институция.

Президентът участва в разделението на властите, но не е субект нито на една от трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Той има правомощия и в трите клона на държавната власт, като по този начин придава устойчивост и гъвкавост на политическия процес и парламентарната форма на управление, възприета у нас. В този смисъл държавният глава играе роля на политически арбитър между институциите, като в основата на упражняването на тази му функция стоят стратегическите интереси и цели на нацията, по които поначало има постигнат консенсус в гражданското общество. Правното му положение, гарантирано от Конституцията, позволява на президента да бъде коректив на политически едностранчиви, прибързани и необосновани решения в сферата на законодателството и изпълнителната власт.

При формирането и провеждането на вътрешната и външната политика на страната основният закон въвежда поделена компетентност между президента и правителството с цел приемане на балансирани управленски решения, в които не само да се проектира политическата програма на парламентарното мнозинство но и да се отчетат интересите на целия народ.

Президентът има правото да информира Народното събрание по всички основни въпроси в кръга на своите правомощия. Това негово право трябва да се тълкува и като даващо възможност той да направи определени предложения, които попадат в компетентността на парламента. Президентът обаче няма законодателна инициатива. Той има правото само да внася предложения за промени в Конституцията на Република България.

Президентът има едно важно правомощие, свързано със законодателния процес. Всеки път, когато той намери един приет от Народното събрание закон за противоконституционен или когато законът съдържа неприемливи за президента разрешения, държавният глава може да го върне за повторно обсъждане в Народното събрание. Това негово правомощие е по-популярно като "право на вето". Президентът може да оспори съдържанието на един цял закон или на отделни негови разпоредби.

Българската Конституция дава възможност да бъде предоставено право на убежище на онези лица, които са преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Редът за предоставянето на убежище е уреден в Закона за убежището и бежанците. Президентът Първанов с указ е възложил правомощието си да дава убежище на вицепрезидента Ангел Марин. За да бъде улеснен в работата си вицепрезидентът, в президентската администрация е създадена Комисията по убежището. В нейния състав са привлечени компетентни юристи, които дават мнение по всяко искане за убежище.

Президентът може да освобождава изцяло или отчасти от изпълнението на наложено от съда наказание за извършено престъпление. Така той упражнява правото на помилване, което Конституцията му е предоставила. Помилването е акт на хуманност. То не е средство за поправяне на несправедливо наложени наказания, а отчита промени в поведението на осъдения, в неговото здравословно състояние или в семейното му положение. Правото на помилване се упражнява от вицепрезидента Ангел Марин. Специална Комисия по помилванията, състояща се от изтъкнати специалисти по наказателно право и процес оценява всяка молба и дава препоръка на вицепрезидента. Правото на помилване се упражнява изключително рядко и само при наличието на убедителни данни, че по-нататъшното изпълнение на наказанието е загубило смисъла си.

Насрочването на изборите е основно задължение на президента. Всеки път, когато изтече мандатът на Народното събрание или на местните органи на власт, както и при предсрочно прекратяване на мандата на парламента, президентът с указ насрочва избори. Частични избори се насрочват и когато бъде предсрочно прекратен мандатът на орган на местната власт.

Президентът може да насрочва и датата за национален референдум, когато Народното събрание вземе решение за това.

Президентът представлява държавата и в международните отношения. Той има правото да подписва международни договори след съгласуване с Министерския съвет и без да е необходимо да бъде специално упълномощаван.

Президентът назначава и освобождава от длъжност българските посланици. Това той прави по предложение на Министерския съвет. Като държавен глава, той приема и акредитивните и отзователните писма на чуждите дипломатически представители.

Даването на българско гражданство и освобождаването от него е сред основните правомощия на президента, които той има правото да делегира на вицепрезидента. Всички молби за даване и освобождаване от българско гражданство се разглеждат в Съвета по българското гражданство към Министерството на правосъдието. По негов доклад, министърът на правосъдието прави предложение до вицепрезидента за даване или освобождаване от гражданство.

Съгласно Конституцията, президентът възглавява и Консултативния съвет за национална сигурност. Този съвещателен орган, който приема становища и предложения до държавните институции, обсъжда най-важните въпроси, свързани с националната сигурност и отбраната на страната.


Практически въпрос от проблематиката на разделението на властите е правомощието на президента на обнародва законите. Със свой указ той публикува приетите от Народното събрание закони в "Държавен вестник". Три дни след обнародването законите влизат в сила и са задължителни за спазване и изпълнение от държавните органи и от гражданите. Публикуването на законите в "Държавен вестник" трябва да стане в срок от 15 дни след тяхното приемане от парламента.

Утвърждаването на промени в границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет е едно от важните правомощия на президента, предвидени в Конституцията. Участието на държавния глава в извършването на административно-териториални промени гарантира политическа неутралност и устойчивост в тези процеси и предпазва от необосновани и прибързани решения.

Израз на положението на президента като обединител на нацията е правомощието му да награждава с ордени и медали. По този начин той изразява признанието на държавата към постиженията на изявени български граждани в различни области. Награждаването на чужденците се прави поради техния принос за България или за укрепването на нейните отношения с други държави.


Конкретен израз на положението на президентската институция с оглед единството на нацията е правомощието му да наименува обекти с национално значение и населени места. Това решение на Конституцията цели устойчивост и възможност за отчитане на различни интереси и традиции.

Президентът като държавен глава по традиция е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на страната. Той е такъв и в мирно, и във военно време. На него е предоставено правото да назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и да удостоява с висши военни звания по предложение на МС. По този начин е ограничена зависимостта на ръководството на армията от изпълнителната власт, която по своя характер е партийно доминирана.

Президентът има и още две правомощия в областта на отбраната и въоръжените сили. Първото е свързано с обявяването на обща или частична мобилизация. Освен това държавният глава обявява положение на война, военно или друго извънредно положение. При такива изключителни случаи Народното събрание се свиква незабавно от държавния глава и се произнася по президентските решения.

Президентът на практика управлява страната в периода от евентуалното разпускане на Народното събрание до произвеждането на предсрочни парламентарни избори. В този случай той назначава служебно правителство, което е отговорно пред него.

Редица нормативни актове предвиждат, че президентът назначава държавни служители. Конституцията дава това право на президента да ги назначава поради ролята, която той играе в българското държавно устройство. Друга причина е осигуряването на известна независимост спрямо другите органи и власти, най-вече изпълнителната. Президентът на Републиката назначава четирима съдии от състава на Конституционния съд, двама членове на Управителния съвет на Агенцията за чуждестранна помощ, всички членове на Централната избирателна комисия за местни избори, началника на Генералния щаб на Българската армия, Главния секретар и директорите на националните служби на МВР, трима членове на Управителния съвет на БНБ, четирима членове на Съвета за електронни медии, един член на Комисията за регулиране на съобщенията, четирима членове на Комисията за защита от дискриминация.

Борис Велчев
Председател на Правния съвет към Президента на Републиката




ПРАВОМОЩИЯ НА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА

С Указ № 53 от 23 януари 2002 г. на основание член 104 от Конституцията на Република България Президентът Георги Първанов възложи на Вицепрезидента да упражнява правомощията на Президента по чл. 98, т. 9, т. 10 и т. 11:


Други реферати:
Жорж Дюроа карикатура на романтичния любовник
Едип цар от Софокъл
Септември
Творчеството на Далчев
Литературен анализ на произведението Майце си


Изтегли реферата



Литературен анализ на произведението Майце си - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия