Инструментознанието като наука и инструментите

16





Инструментознанието като наука

Науката за музикалните инструменти – инструментознание – се развива през XIX век, макар че музикални инструменти съществуват от дълбока древност. Музикалните инструменти са изминали продължителен път на развитие и усъвършенстване, достигнали са високо техническо равнище, което налага тяхното систематизиране и изучаване. Изучаването и познаването на музикалните инструменти е необходимост за всеки музикант, независимо от специалността му. Познанията за музикалните инструменти разширяват кръгозора на професионалния музикант, обогатяват неговите слухови представи, тонова култура и интонационно мислене. Практическото изучаване на един или няколко инструмента в значителна степен повишава активността на слуха, създава основа за по-стабилна музикална памет.

Известни са феноменалните способности на много изявени музиканти като Й. С. Бах, който е свирил на орган, цигулка и чембало. Един от най-големите виолончелисти на XX век Мстислав Ростропович е свирил превъзходно и на пиано или превъзходния цигулар Найджъл Кенеди свири с лекота и на виола.

Познаването на музикалните инструменти е задължително за всеки композитор и за всеки диригент.

Партитура – нотна тетрадка, в която инструментални или вокални партии са изписани една под друга така, че с един поглед във всеки момент да може да се обхване ролята на всяка партия или глас. Всички петолиния в партитурата са свързани с аколада и общи тактови черти, а нотите, които трябва да прозвучат едновременно, лежат на една вертикална линия. Редът на оркестровите групи в партитурата е строго установен: най-отгоре е групата на дървените духови инструменти (пиколо, флейта, обои, английски рог, кларинети, баскларинет, фаготи, контрафагот); под нея – медните духови инструменти (валдхорни, тромпети, тромбони и туба); групата на ударните инструменти (тимпани, триъгълник, чинели, там-там, малък и голям барабан и др.); най-отдолу е разположена групата на струнните лъкови инструменти (цигулка, виола, виолончело и контрабас). Ако има арфа тя е разположена под ударните инструменти. При концерти за соло инструмент и оркестър, соловата партия е разположена над щрайха.


Инструментите в съвременния симфоничен оркестър

Симфоничният оркестър е един огромен инструмент с голям звукоизразителен потенциал, с огромни възможности и невероятната способност да въздейства мощно върху слушателска аудитория. В класическия симфоничен оркестър, създаден в края на XVIII век, са обособени четири основни групи: струнни, дървени духови, медни духови и ударни инструменти, като във всяка има високи, средни и ниски инструменти. По този начин всяка група обхваща голям тонов обем.

Струнната група в съвременния оркестър е най-еднородна по тембър, притежава най-богати технически и художествено-изразни възможности и такива за получаване на многогласие, чрез разделяне на отделните партии. В нея се включват цигулка, виола, виолончело и контрабас. Цигулките в съвременния оркестър са обособени в две групи: I цигулки и II цигулки.

Далечни предшественици на съвременните струнни лъкови инструменти са индийския раванáстрон, арабския ребáб, средновековния плосък фидел. Непосредствени предшественици са старите виоли, които се появяват в края на XV век: виола да гамба, виола д`аморе, виола да брачо, виола да спала, виола помпоза и т.н.


Други реферати:
Потребности, блага
Особености на икономическата система в България
Действия с вектори
Коренуване,корен
Неравенства


Изтегли реферата



Неравенства - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия