Йордан Йовков

Йордан Йовков

Художествена изява на неразривния синтез между традиционния народностен

подход в пресъздаването на света и човека и на модернистичните традиции

в осмислянето на живота и реалноста,творчеството на Йовков има своето

значително и самобитно място в националната ни литература.Утвърдил се

като "класик" в изображението на българското село, писателят е същевре-

менно от онези автори,които насочват вниманието си към глъбините на чо-

вешката душевност,към тайните на психологията,към силата на страстите и

емоционалността и така постигат философските аспекти на проблематиката,

придаващи на произяеденията му общочовешко и непреходно звучене.

Основен обект на изображение в творческия свят на Йовков са безспорно

духовните и нравствените черти на личноста.Идейните параметри на разказ-

ите му са неизменно свързани със сложните и противоречиви трепети на чо-

вешката душа,с природата на личното поведение,с основанията на човешките

реакции.И именно от повишеното внимание към тях,от поставянето и осми-

слянето на универсалните въпроси за същността и предназначението на чо-

вешкия живот,за силата на любовта и красотата,за личното самопостигане и

щастието,за нравственото престъпление и изкуплението произтича високия

етичен и морален смисъл на Йовковите разкази.Със своя необикновен хума-

зъм,с дълбокото си демократично чувство,Йовков се свързва с най-големите

ни разказвачи.Типичен за Йовковите разкази е дълбокия вътрешен конфликт

"аз срещу аз".Човешкото у Йовковите герои,родено от своеобразното превъз-

могване на собственото зло,се проявява в най-различни сюжетни ситуации.

На самият писател е близко страданието и затова най-често неговите герои

се разкриват в момент на страдание.Но за Йовковите нравствени и естети-

чески концепции е характерно разбирането,че това страдание не прави чо-