Исторически факти за Немили-недраги

В рубриката „Книжевни известия” на вестник „Народний глас” от 22 септември 1882 г. Вазов пише: „Важно е за един народ да познава добре миналото си. Изображение­то, вярното представление на всичката борба, на Всичките страдания, които са ознаменували неговото съществование, е и ин­тересно, и назидателно... Събития, които са имали такова огромно влияние на днешна­та ни съдба, остаят днес в тъмнината почти и не представляват за нас никакъв интерес. Никой не се сеща, че тия трябва да се представят в едно и да се предадат вярно и подробно на нашето потомство, на което, разбира се, ще бъде по-мъчно да ги схване и разбере във всичката им обстоятелственост и характеристика.” Прави впечатление в този откъс двукратната употреба на думата „вярно”, което обаче не е случайно. Тя издава основния крите­рий на Вазов при художественото пресъз­даване на историческите събития, още по­вече на тези от близкото минало, за много от които той пише от позицията и на сви­детел, и на участник. Такъв е неговият под­ход и в повестта „Немили-недраги”, в коя­то възкресява „вярно и подробно” истината за живота и подвига на българската рево­люционна емиграция в Румъния преди Ос­вобождението. Смущаващото пренебре­жение на част от съвременниците му още повече го задължава да извади на бял свят „ всичко добро и светло, което проблясва в историческия ни живот”, опирайки се в ед­наква степен на своите наблюдения и на творческото си въображение.

В повестта „Немили-недраги” Вазов пос­тига без усилие максимална правдоподобност не само поради неотклонно следва­ния от него реалистичен метод на изобра­жение, но и благодарение на все още неизбледнелите в паметта му лични впечатле­ния от хъшовския живот. Той се придържа стриктно към историческите факти, дори когато в някои случаи прибягва до присъ­щата на всяко белетристично произведе­ние художествена измислица, за да ги спои в едно органично цяло. Взаимодействието между реалното и измисленото, между на­истина случилото се и това, което би могло да се случи, е толкова умело балансирано, че те трудно могат да бъдат разграничени. Все пак, исторически достоверните факти имат безспорен превес в сравнение с ху­дожествената измислица. Въвеждането на известни исторически личности - например Левски, фиксирането на календарните дати и географските обекти, обвързването на исторически значими събития с хода на сюжетното действие придават почти доку­ментална точност на повествованието, без то да губи своята художествена стойност. Вазов великолепно познава прототипове­те на своите герои, вживява се в техните премеждия, възгледи и дори усвоява сти­листиката на речта им. Това му позволява да се впише безпроблемно в ролята на повествователя - очевидец, да се превъплъти почти изцяло в образа на своя литературен двойник Бръчков и да вложи в речта на Странджата много от собствените си въз­гледи, както и Ботевите послания. Художес­твената измислица е необходима на Вазов най-вече при подбора на изобилието от факти, при тяхната интерпретация и при отсяването на онези черти от автентичните биографии на героите, които най-точно да отговарят на лика на епохата и на национално-патриотичната идея. Лиричните от­стъпления, въведенията към отделните гла­ви, развълнуваният коментар и неочаква­ният разтърсващ епилог му дават допълни­телна възможност да подсили спойката между реалното и измисленото и да пос­тигне една различна от дотогавашната въз­рожденска традиция многопластова струк­тура на повестта „Немили-недраги”.