История на биологията – развитие на познанията за живота.

ИСТОРИЯ НА БИОЛОГИЯТА – РАЗВИТИЕ НА ПОЗНАНИЯТА ЗА ЖИВОТА





Краткият исторически преглед, който следва, не е предназначен за запаметяване. Датите са посочени за хронологична точност, а имената – за да се почетат хора, опринесли за развитието на човечеството.





1. "Естествената история" в древна Гърция и Рим



Човекът се интересува от живия свят открай време. Дори първобитните ловци-събирачи имат "биологични" познания (който е гледал филма "Боговете сигурно са полудели", може да си спомни как бушменът Ки бе нает като специалист-еколог). От неолита насам човекът развива земеделие и скотовъдство, т.е. контролира разпространението, размножаването и еволюцията на някои растения и животни. Древните цивилизации на Египет, Месопотамия и Китай, а малко по-късно и на Америка са натрупали много сведения за растенията и животните и са използвали ферментациите. Познанията им обаче остават ограничени и чисто практически.



По-голям е напредъкът в древна Гърция, чиято цивилизация постига забележително развитие на мисълта и първи наченки на наука. Нейното наследство е предпоставка за по-късната поява на същинска наука в Западна Европа. Самите древни гърци не развиват същинска наука не поради неспособност, а по-скоро поради едностранчивост на ума. Те разработват логическото извличане на заключения от "самоочевидни" предпоставки и постигат върхове в математиката и другите области на дедуктивно съждение. Успехът ги подвежда и при опознаването на света да вярват повече на това, което идва от ума, отколкото на това, което се вижда. Естествените науки обаче са индуктивни, т.е. насочени към външния свят. Те, разбира се, изискват логическа (дедуктивна) мисъл, но получените изводи непрекъснато трябва да се съпоставят с наблюдаваните факти. Отделни личности измежду древните гърци са имали смътно понятие за научния метод, но като цяло той е чужд на нагласата им.



Анаксимандър (VІ в. пр. Хр.) предполага, че живите същества са възникнали във водата, а по-късно рибите са дали начало на сухоземните животни, включително на човека. Ксенофан (VІ и началото на V в. пр. Хр.) наблюдава вкаменени мидени черупки, отбелязва приликата им със съвременните миди и заключава, че сушата,


Други реферати:
България при хановете Крум и Омуртаг
Българска независимост
Българска освободителна революция
Българската Възрожденска просвета и култура
Българската култура и православната църква през XV - ХІІв.


Изтегли реферата



Българската култура и православната църква през XV - ХІІв. - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия