История славянобългарска-зов за национално пробуждане

"История славянобългарска"-зов за национално пробуждане


В началото на нашето възраждане стои апостолското дело на Паисий- будителя, хвърлил най-първата звезда в народния свяст.

Хилендарският монах създава своята " История славянобългарска", за да пробуди в българите най-святата добродетел-родолюбието, и осъди безпо­щадно отцеругателството и родоотстъпничеството.

Достатъчно е да се вслушаме в словото на книжовника-реформатор,за да усетим неговата тревога за националните ценности: "твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории,докато събрах и обединих историята на българския род в тази книжица за ваша полза и похвала." Познаването на миналото е "потребно и полезно", почитта към род и език е в основата на самосъзна­нието и самочувствието.

Историята помага на всеки да проумее преходността и непостоянството в благополучието на царства и царе."Искаш ли да видиш като на театър игра­та на този свят, чети историята"-препоръчва Паисий.

Появила се на границата между две епохи, "История славянобългарска" из­пълнява мисията на програма за общонационално културно развитие.

Тя е зов към съвестта и гордостта на народа и българина, проникната от­ново,ренесансово светоусещане.

Проучването на исторически извори и познаването на фактите дава възмож­ност на автора да подбере най-достоверното и най-значимото от потъналите в забрава събития и да ги поднесе на своя читател,за да му внуши, че българите са били непобедими в бран, че са имали славни царе и светци.

Книгата на Паисий е своеобразна енциклопедия по народознание.В нея има всичко: данни за политическата и религиозна история, материал от жития на български светци, за славянските учители, като миналите събития се обвързват с конкретни задачи на съвременния живот. Разяждан от" ревност и жалост" за своя народ, Паисий като истински апостол проповядва родолю­бие и ново самосъзнание, отхвърля заблудите и дълбоко страда от факта, че "някой не обичат да знаят за своя български род,а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език".

Паисий вниква в причините за отродяването и родоотстъпничеството. Те са свързани с трагичната съдба на народа. Робството поражда страх, прекъсва нишките с миналото, води до загуба на национално самочувствие. То разру­шава традициите, унищожава исторически паметници, ръкописи, документи, посяга на многовековното духовно наследство. Робският страх води до при­мирение и апатия. Посегателството над народната памет, потъпкването на ценностите, незнанието имат за цел подчинение и отказ от род, език, оби­чай, вяра.

Но обективните предпоставки не оневиняват тези,които се срамуват да се нарекат българи. Към тях Паисий е безпощаден и неспокойното му слово кънти като камбана за самозабравилите се:"Но поради що ти,глупави човече се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език?".

Историята внушава убеждението, че примирението води до отчуждение от на­ционалните проблеми. Отродяването и чуждопоклоничеството за родолюбеца Паисий са най-тежкият грях. Незнанието води до нихилизъм, до самоотри­чане и застъпване на чуждото. Срещу този грях авторът изтъква аргументи­те за ползата от историята, позовава се на безспорни доказателства, убеждава с публицистична страст своите опоненти, градира доводите си в подкрепа на тезата, че "от целия


Други реферати:
Философия
Средновековна философия. Философски възгледи на Тома Аквински (тема и пищов)
Понятие за дидактиката като наука и нейното развитие
Философия
Особености на съвременния свят и предназначението на философското образование


Изтегли реферата



Особености на съвременния свят и предназначението на философското образование - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия