История славянобългарская

В своето произведение "История славянобългарская", пропито дълбоко с демократичните идеи на Възраждането, Паисий Хилендарски възкресява историческия спомен за героичното минало на родината си.Подбудите за написване на творбата са главно патриотични и разкриват желанието на писателя да събуди националното съзнание на българите, да им помогне да се съхранят и просъшествуват - въпреки робството и твжките социални условия.

Родолюбец и непримири борец срещу потисничеството, Паисий Хилендарски пръв осъзнава необходимостта от просвета и подчертава значението на книжовната дейност като начин за запазване на българското достойнство.

В увода и в Предисловието авторът ясно очертава своите мотивибуди за създаването на "История славянобългарская".За него историята е неизчерпаем източник на мъдрост и стои в основата на културното развитие на бъдещия прогрес на всеки народ.Тя обогатява човека, помага мъ да преодолее старите грешки и да продължи по пътя на усъвършенстването си, уверен в получените знания и умения.Не случайно Паисий Хилендарски се обръща към "любомъдрия" читател, чиито стремежи са насочени кум достигане на истината чрез задълбочено опознаване и изучаване на миналото.

Разкривайки величието на миналото и националните добродетели на българския народ, той се обръща към най-будните среди на тогавашната българска общественост, призовава тяхното патриотично зъзнание, вдъхва им вяра в бъдещето и в силите на народа.Това е призивът на горещ патриот,който издига високо идеята за национална независимост и културна самостоятелност и заявява смело: "Българино, не се мами, знаи своя род и език и се учи на своя език.!"

Патриотизмът на Паисий е сучетан с дълбок демократизъм.Паисий търси опора в демократичната народна среда в народа; новите общесвтени сили за него са свързани с народа.Говорейки за историческото минало, Паисий проявява дълбок интерес към съдбата на народа, народът е активен участник в историята, народът сваля ония свои владетели, които са се провинили срещу неговите интереси.Обръщайки поглед към настоящето, Паисий отновно посочва народа, изтъква неговите добродетели.На ония които са се повлекли по гръцката култура, и на самите гръцки връхни слоеве той противопоставя "българската простота и незлобивост", "простите орачи, копачи, овчари и прости заначтчии".По този начин начертава дълбоко демократична програма на националноосвободителново движение; силата на националноосвободителната борба той вижда в широкото участие на народа в нея.

Характерна черта на демократизма на Паисий е обстоятелството, че той има активно отношение към враговете на народаи това именно дава възможност по нататък, през 19 век неговият демократизъм да се превърне в революционен демократизъм на освободителното движение, патриотизмът и демократизмът да се издигнат на нов, по-висок етап.

Освен желанието на възрожденеца да убеди хората в ползата от историята, се наблюдава и остра критика на отцеругателите и изменниците.Неспособни да отценят достойнството в себе си, пренебрегват възвишените патриотични чуства и предават родината си.

Главно чрез риторични въпроси творецът изобличава нравствената същност и пороците на хората, за които принадлежността към българския род и връзката с традициите му пораждат негативни преживявания: "О, неразумни и слабоумни! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език?... Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език?"

Призивът му към българите е да съхранят "История славянобългарская", защото в нея е събран натрупаният исторически опит и тя се възприема като програма за развитието на българския народ: "Преписвайте тая историйка и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я и да не изчезне."

Стремежът на Паисий Хилендарски да утвърди говоримия езикв литературата го определя като възрожденски писател с голям принос за възобновяването на книжовната дейност по време на турското потисничество.

Постепенно се изгражда представата за духовния облик на Паисий Хилендарски като родоначалник на новата възрожденска литература.Една от най-съществените черти в характера му е неговата дълбока любов към поробеното отечество.Искреният патриотизъм се изразява главно в готовноста на автора да служи на обшеството; в това, че остава до край предан на традициите; съхранени в бита и културата на българите.Загрижеността на твореца за бъдещето на народа подчертава хуманното му отношение кум хората, способни да воюват за неговото освобождение.

Въпреки премеждията,Паисий Хилендарски не загубва вярата си в бъдещия възход на България; неговият оптимизъм го крепи в критичните моменти, изискващи категорични решения.В името на възвишените пориви, които трябва да бъдат осъществени и доказани на дело, самоотверженият писател пренебрегва личното си благополучие и издига над всичко обществените интереси: "Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала."

Талантън на твореца и неговият демократизъм го превръщат в един от най-достойните представители на


Други реферати:
Двумембранни органели - митохондрии
Делфини – Афала ( Tursiops truncatus )
Дендрология
Дестилация на етерични масла
Дива свиня


Изтегли реферата



Дива свиня - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия