Желаният, но далечен свят в света на родното в съзнанието на лирическия герой


Желаният,но далечен свят на родното в съзнанието на лирическия герой от "Скрити вопли"


Елегията на Д.Дебелянов"Скрити вопли" е написана след смъртта на неговата майка. но за поета тя не може да умре. Майчината обич е извисено съвършенство на любовта. А любовта е безсмъртна. Творецът издига в поетичен култ своя копнеж по напуснатия роден дом.

Мотивът за носталгията по миналото е основен в стихотворението. Лирическият герой копнее да се върне в родния дом.Той се опитва да осъществи чрез спомена-мечта завръщането си към един жадуван свят на хармония и щастие.Чрез използването на формата "ти" 2л.ед.ч.авторът ни приобщава към своя свят и стремежи.

За лирическия герой връщането назад в спомените е завръщане към най-святото нещо за всеки човек.Бащината къща и тихия двор са в прекрасния свят, принадлежащ към миналото.Там завинаги ще го чака и свещеният,любим образ на майката.

Повторението "тихи" , "тиха" подчертава състоянието на природата,което съответства на психологическото състояние на лирическия АЗ. Връщането назад във времето чрез спомена е възможност за героя да намери радостта в уюта на родния дом: "Кат бреме хвърлил черната умора...радост плаха" . Житейските разочарования на лирическия изповедник са породили желанието за бягство от реалността. Но в родния дом той може да намери опора.

"Черната умора" и "безутешните дни" характеризират настоящето на героя.Дните в Дебеляновата елегия са лишени от светлина,защото са част от мъчително настояще. Нощта е тиха и приласкаваща.Тя е свързана с мечтата за родния дом.

В двора скитникът пристъпва с "плахи стъпки" ,така както се пристъпва в храм. В душата му се таят най-съкровени чувства на обич и привързаност към родния дом.

Прагът на бащиния дом е границата между реалността и въображението(времето между залязващия ден и настъпващата вечер). Най-светлият,най-чистиятт образ в паметта на лирическия изповедник е майката. Тя е застанала на прага на дома в очакване на любимия си син: "Да ме присрещне старата на прага....да повтаряш:мамо,мамо....". Повторението на обръщението "мамо,мамо" е израз на нежни синовни чувства. Лирическият герой се потапя в нейната "усмивка блага".Внушена е идеята за духовната връзка между майката и сина,в която времето е безсилно да разкъса и унищожи.

Изобразената среща не освобождава стиховете от драматичното,от присъстващото напрежение,тъй като завръщането на сина е представено не като начало на нов живот,а като нужда от духовно пречистване.Тази смислова тенденция се осъществява и чрез молитва пред „старата икона” в изпълнената с тишина позната стая.Чрез успоредяването между майката,назована „старата”,и „старата икона” поетът внушава идеята за светостта на майката и превръща „бащината къща” в интимен храм.

Пречистен чрез връщането в света на патриархалните ценности,лирическия герой е подготвен да дочака своята смърт:”Аз дойдох да дочакам мирен заник,че мойто слънце своя път измина.”

Романтичният копнеж по света на родното е назован със словосъчетанието”скрити вопли”.То определя реалното душевно състояние на лирическия герой-носталгия по бащината къща и святото майчино присъствие в нея.Драматизмът в душата на лирическия герой се засилва от съзнанието за двойна загуба-на родната майка и на родината майка,на две свръхценности,на нравствени устои,без които личността губи своята идентичност.По този начин поетът свързва родовото и националното,семейството и родината-ценности за всеки човек.


Други реферати:
Стратегическо маркетингово планиране, SWOT анализ
Административни методи за управление на човешките ресурси
Мотивацията в управлението
Организация и управление на Дом за медико-социални грижи за деца
Подобряване на използването на основния капитал


Изтегли реферата



Подобряване на използването на основния капитал - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия