Житейските възгледи на Нено и Неновица, разкрити в първа глава на Маминото детенце

Житейските възгледи на Нено и Неновица,разкрити

в първа глава на повестта “Маминото детенце”

/ съчинение-разсъждение/

Повестта “Маминото детенце” на Любен Каравелов разкрива живота на едно чорбаджийско семейство от края на XIX век.В нея авторът иронично,използвайки гротеска,хипербола и тънък хумор, ни разкрива бедния,нищожен свят на двамата чорбаджии и тяхната безкрайна пошлост и алчност.

Гротескните описания на Нено и Неновица и физически,и нравствено подсказват за тяхната бедна душевност и смешните им,лишени от някаква стойност житейски възгледи.

В началото на повестта умишлено е използвано едно подтекстово сравнение между красотата на май и прелестта на розовите градини с дебелия,отпуснат и ленив чорбаджи Нено.Чрез това сравнение авторът цели да изтъкне колко далеч е чорбаджията от всичко красиво,нежно,весело и бодро.

Още портретното описание на Нено намеква за мързел и застоялост-тялото му е насмешливо представено като “две лебеници /.../,които представлявали едносъщност и неразделност.” За това,че принадлежи към чорбаджийската класа говорят “ленени гащи”,”бяло,копринено с червени пръчици елеченце” и “бял фес”.За описание на очите,ушите,носа и устата на Нено авторът е използвал метафоричните изрази “някаква си дупка,на която стърчели две дълги бело-черни урязалки козина”,”три червени