Житийната литература

Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина

ЖИТИЙНА ЛИТЕРАТУРА
Житийната литература или агиографията заема значително място в репертоара на старобългарската книжнина от края на IX и Х в. В дяла на агиографията се включват жанрови форми, интерпретиращи благочестивия живот, мъченията и всички подвизи на християнско служение, чудесата приживе и след смъртта и разказите за съдбата на мощите на лица, канонизирани, т.е. обявени от църквата за светци. В тесен смисъл житието е разказ (кратък или обширен) за светеца от началото до края на земния му път, включващ непременно в лапидарна или разгъната форма основанията за канонизацията. Агиографските произведения през IX в. във Византия стават особено продуктивни във вpъзка с възстановяването на иконопочитанието и разцвета на манастирската култура. При това те имат строго определено място в календарния цикъл и, следователно, са абсолютно необходими и задължителни словесни форми на култа към светците.
Старобългарската житийна литература се откроява със забележителни постижения както в усвояването на византийския репертоар, така и в създаване на собствени житийни творби. За ранното възникване на оригиналната агиография особено много допринася канонизацията на Първоучителите, която вече е утвърдена до идването на Кирило-Методиевите ученици в България. В Плиска и Преслав агиографията се свързва и със защитата на славянската писменост и култура. Още от самото начало българските автори допълват житийния репертоар със свои теми и герои, като едновременно и превеждат най-значимите постижения на византийската агиография.
Началото на оригиналната българска агиография се поставя с Пространното Житие на Методий, за което с голяма вероятност се предполага, че е възникнало, след като учениците вече са се установили в България. На Кирило-Методиевия yченик св. Наум е посветено Житие, написано в първото десетилетие на Х в. В науката преобладава мнението, че и за св. Климент е създадено Житийно произведение, недостигнало до нас, но използвано по-късно в гръцкото житие, което му посвещава Охридският архиепископ Теофилакт (XI в.); от началото на X в. се датира приблизително и едно кратко житие, посветено на Методий, но надписано като памет за двамата Първоучители. Всички агиографски творби за светите братя или за техните ученици, написани през Симеоново бреме, са обединени от обща идейна насоченост за възхвала на славянската писменост и нейните апостоли.


Други реферати:
Зевс-змееборецът
Символът на виното
Изгубените царства-Зекария Сичин
Блус-история на развитие
Вагнер-творчество


Изтегли реферата



Вагнер-творчество - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия