Как! Нима любовта има нещо общо с ума (Гьоте)

“Как! Нима любовта има нещо общо с ума?”

Гьоте

Любов ... най- красивото и изпепеляващо чувство! Да се влюбиш и да бъдеш обичан е най- хубавото нещо, което може да ти се случи в живота. Да знаеш, че има човек, на който можеш да се довериш, да разчиташ на него, да знаеш че ще те разбере, че ще бъде до теб в най-трудните моменти. Оливър Холмс е казал: „Любовта е вълшебният ключ, който отваря вратата на щастието” с тази мисъл единственното нещо, което ми идва на ума е, че любовта е много красиво изживяване.

Свързана ли е любовта с ума? Свързана! По-точно не. Любовта превзема ума, завладява го до такава степен, че ума ни просто се губи.Изчезва щом любовта се появи в живота ни.

Тази така красива любов е виновна за лудостите, които сме способни да извършим. Да зарежем работата си, учението, приятелите, а дори и родители те си. Щом любовта влезе в живота ни всичко друго е на заден план, някои са готово в името на любовта да сложат край на живота си. Това е любовта- тя превзема цялото ни същество, превзема ума ни, тялото и всичко останало. Гьоте казва: „Как! Нима любовта има нещо общо с ума?” с казаното по горе доказвам, че това е така.

Но не във всички случай любовта завършва с „happy end”, не всяка любов е щастие, красота. Не винаги любовта е споделена. Това е любовта за съжаление. Тя може да те одведа до седмото небе, но може и да те прекара през деветте кръга на ада. Може вместо да си най- щастливия човек, да станеш най- нещастния. Това нещастие идва от другата страна- човека, в който си се влюбил. Ако не почувстваш, че и той е влюбен край с карсотата идва грозотата. Отчаянието... самотата те поглъща и смисъла на живота ти изчезва. Тъга нахлува в живота и той става безнадежден. Няма я дори и надеждата умира заедно с несподелеността на любовта. Мъката обзема ежедневието ни, започваме да се съжаляваме. Боли ... най- ужасната и силна болка измъчва обичащото сърце.

Любовта- единственно тя може да заличи всичко: болката, отчаянието, мъката, самотата дори и ума ни. Подвластни ли сме на любовта само тя е в мислите ни. Тя най-най- красивото и най- болезнено чувство, най- непредвидливата и обземаща любов!