Каква представа за живота на хъшовете в чуждата страна изгражда Вазов в началото на повестта

Иван Вазов " Немили-Недраги"
Каква представа за живота на хъшовете в чуждата страна изгражда Вазов в началото на повестта?
Повестта " Немили-Недраги" отразява драматичното и динамично време на 70-те години на миналия век -- последният от вековете на турското потисничество над българския народ.
Героичните чети на прославени войводи доказват с битките и саможертвата си , че свободата е по-ценна от живота.В сърцата на младите и честни патриоти се разгаря огънят на свещената
борба,но до светлите зара на свободата има още време. Много от тия смели, възторжени и нетърпеливи чеда на майка България са получили вече кръщение в битките на хайдучките дружини
срещу поробителя. A сега са принудени да напуснат родните си села и градчета и да дарят подслон и препитание в съседна Румъния. Хиляди български момци се прехвърлят отвъд дунавския
бряг и се превръщат в хъшове. Защото много са тези, дето могат да кажат като Ботев, че :
"... сърце, майко, не трае
да гледа турчин че бесней
над бащино ми огнище".
В тази встъпителна част на повестта Вазов се интересува повече от душевните преживявания на героите,отколкото от битовите подробности за живота им. И за да пресъздаде сложната картина
на тези преживявания, той използва като художествен похват контраста.
Една река само отделя чуждата земя от родната. Бедните изгнаници често застават, притихнали в благоговейно съзерцаване пред изгубената свята земя : " Дунавът величествено и тихо се синее
между тях и нея, като една бара. Една крачка само -- и в нея са ; един вик само -- ще ги чуе. Как е близко и как е далеко ! О, Българио, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе ! Никога
не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно !..." Болка, обич и тъга изпълват мъжките сърца. Но и една надежда, че ще дойде време да грабнат пушки и да развеят знамена по
Балкана. Пък, ако е нужно -- ще оставят кости по върховете му, но ще извоюват правото на свободен и щастлив живот за изстрадалия народ.
Сега " балканските орли стояха в клетка " -- метафорично, точно и тъжно казва Вазов. Красива е любимата страна, но е поробена и насилникът билнее там. Няма място в нея за гордите и
свободолюбиви българи. А земята , която им е дала подслон и където те са уж свободни, е чужда, неуютна и студена. В декемврийските нощи мъглата задушава " с отровния си дъх последните
минувачи". Даже светлината на уличните фенери е тъй мътн, че сякаш увеличава мрака, вместо да го разсее. " Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемството, което дава пустият
морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани. Бяха сред обществото, но бяха в пустиня". "И в този чужд и студен град-пустиня, иззгладнели и премръзнали, хъшовете
намират къшей хляб и малко топлина в кръчмата с чудноватия надпис " Народна кръчма на Знаменосецът ! ". Спасителна е светлината на нейното приземно прозорче. Чисто български свят е съхранила бедната и невзрачна кръчма. За несретниците тя е като Дом -- мъничко, но защитено пространство за българския дух и за всичко, що е свято.


Други реферати:
Защитни функции на кръвта
Родът, личността и историята в романа на Димитър Талев „Железният светилник”
Здраве на отделни групи от населението
Присъствието и отсъствието на човека в стихотворението „Повест” от Атанас Далчев
Основни видове стилове в СБКЕ и техните разновидности


Изтегли реферата



Основни видове стилове в СБКЕ и техните разновидности - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия