Картографията през Средновековието

4. Картографията през Средновековието



Европейската средновековна картография обикновено се ограничава с пречертаване на стари образци, особено от Птолемеевите карти, запазвайки в духа на традицията римските наименования на провинциите и пренебрегвайки нехристиянския свят.

Тласък на средновековната картография дават арабите. Те възприели гледището за кълбовидната форма на Земята, превели Птолемей (Al Magesti Aлмагестът, Великото събрание) и дори правили нови градусни измервания за определяне на размерите на Земята. Арабите центрират картите съобразно Мека, а юг-ът е горе. Градусната мрежа не била възприета като математическа основа на картите. В центъра на изображението е Мека.

Най-старите известни географски карти са на ал-Хорезми (“Формата на Земята”, от първата половина на 9 век). През 10 век е създадена поредица карти – “Атлас на исляма” от общо 21 карти. Те са дело на няколко автори, сред които е Ибн Хаукал – багдатски географ, картограф и пътешественик. Първата карта показва света като сфера, следващите шест карти са на п-в Арабия, Персийския залив, Магреб, Египет, Сирия и Средиземно море. Останалите представят земите около Каспийско море и Централна Азия.

Особен известна е картата – планисфера на ал–Идриси. Той работи в кралския двор на норманския владетел Рожер II в Сицилия. Запазено е книжно копие от картата от 15 век, както и коментарите към нея в т.нар “Книга на Рожер” (“Книга за приятното пътуване на онзи, който иска да обиколи света”). Арабски карти са използвани от християнския Запад през цялото Средновековие.

На основата на гръцките описания на морските пътища – перипли (лоции), на арабските карти и въвеждането на компаса, през 13 век се появяват италианските морски карти – средиземноморски портулани (компасни карти). Те се прилагат в навигацията чак до края на 18 век. Главен отличителен елемент е системата от румбове с по 32 посоки (като се отчита посоката на вятъра, направлението и скоростта на придвижване, се определя положението спрямо следващия румб). Най-известното творение от този вид е Каталонския атлас от Майорка. Самият термин “карта” (в отличие от “рисунка”), от лат. charta, отнесен конкретно към изчертаните най-често на пергамент морски карти започва да се използва от 14 век.

Най-старата запазена хартиена китайска карта е портуланът на адмирал Чжън Хъ от средата на 15 век. Тя е морски пътеводител с описание на маршрута на последната от седемте му експедиции, от Нанкин до Ормуз и източноафриканските брегове. Първоначалния свитък е разрязан и оформен като книга – “Трактат за морското въоръжение” (1628 г.). Съдържа над 500 географски наименования, половината от които – извън Китай.

Запазени са малко карти от цялата предколониална епоха на Индия. В тях континентите са подредени съобразно главните посоки около една “вертикална ос на света” – планината Меру (Сумеру при будистите) - Хималаи. Подобна симетрия е характерна и за картите на ацтеките, и за другите космологии (учения и модели на Вселената), силно повлияни от религиозните вярвания.

Географското представяне на земната повърхност има един основен водораздел – откриването на Америка и морския път към Индия, и


Други реферати:
За Айнщайн и Теорията на относителността
Нютон
За Теория на Относителността на Айнщайн
Звукови вълни
Звукови вълни (звук)


Изтегли реферата



Звукови вълни (звук) - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия