Казанлъшки манастир

Манастирът е основан през 1828г. от Сусана Генчева, послушница в Калоферския манастир “Въведение Богородично”, която била родом от Казанлък. Сусана сънувала Св. Богородица, която и заръчала да се върне в Казанлък и да основе там манастир. Монахинята събрала други осем послушнички и се завърнала в Казанлък. Първоначално се настанили в къщата на местен гражданин, Иванчо Клатната, който им предоставил своя дом. Монахините живели в изключителна бедност, като сами се грижили за препитанието си, изработвайки и продавайки шаеци и ръкавици и разчитайки на помощта на роднини.

По-късно една от монахините, Зиновия Станчева, се снабдила с препоръчителни писма и заедно с други две монахини заминала за Браила при брат си Димитър Станчев за набиране на средства. В Браила и Букурещ монахините успели да съберат първите 1000 гроша от български емигранти и търговци. По-голямата част от даренията (750 гроша) са били използвани за купуване на мястото, на което се намира по настоящем манастира. С ходатайството на казанлъшки богаташ - Стоян Груйло – Зиновия Станчева и сестра Капитолина Тодорова – получили разрешително за пътуване до Русия (Одеса, Киев, Петербург) и ходили осем последователни пъти за набиране на средства. Със събраните дарения започнали строителството на старата манастирска и стопанската част, а през 1857г. – и строителството на храма “Въведение Богородично”. Архитектурният план на църквата бил изготвен от руски архитект по поръчка на петербургския митрополит Исидор – глава на Руския синод, а самият храм е бил граден 9 години от Дебърски майстори – майстор Козма и строителите Даниил, Захари и Йосиф. Храмът е уникален по рода си в България, като представлява кръстокуполна сграда без нито една колона. Иконостасът също бил поръчан и платен от митрополит Исидор. Голяма част от украсата и необходимите утвари били получени от Русия. Вътрешността на храма е богато изографисана от трима български възрожденски майстори – поп Павел от Шипка, който изработил олтарната част, Георги Данчев от гр. Чирпан, пръв приятел на Васил Левски, който изработил куполната живопис и Петко Илиев Ганин от гр. Казанлък, който изографисал корабната част с 51 сюжети от Новия завет. По-късно, през 1838-1839г., се изработва и камбанарията към храма.

Манастирът не остава изолиран от Руско-турската освободителна война. На 19-ти юли 1877г. започнали военните действия в този район. Под напора на турските войски руските войници и българските опълченци отстъпили, а местното население тръгнало да бяга. Голяма част от бежанците били настанени в Казанлъшкия девически манастир, но скоро след това много от тях били изклани от турците. Сестрите от манастира заедно с местното население се отправили към Балкана, за да се спасят. Игуменка Капитолина достигнала Румъния и се завърнала след края на войната. В същото време войските на Сюлейман паша навлезли в Казанлък, като част от тях се


Други реферати:
A company has announced that it wishes to build a large factory near your communityA company has announced that it wishes to build a large factory near your community
A zoo has no useful purpose
Bulgaria
Есе по английски
Къде бих искал да живея


Изтегли реферата



Къде бих искал да живея - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия