Княз Александър първи Батенберг

Българската външна политика трябвала в значителна степен да се съобразява с Турция. Княжество България било подвасално на султана.В рамките на Османската империя, Източна Румелия получавала статут на автономна провинция.Големи части от българското население в Македония и Одринска Тракия останало под сянката на полумесеца.

Заслугата на българските политици и на княз Александър І Български била, че успели да сведат васалитета на България спрямо Османската империя до символични, почти формални измерения, сред които най-реално било годишното данъчно задължение.Затова борбата била за национално обединение, превърнало се в първостепенна външнополитическа задача.Княз АлександърІ Български намерил достойно място в българската история, именно като ратник за това обединение, като владетел, слял се с тежненията за постигане на българското общество.

Първите стъпки на съединисткото движение през 1880 г. българският владетел недвусмислено демонстрирал своята позиция.Той не се боял да приеме усложненията в отношенията с подписалите Берлинския договор велики сили, защото всяка акция в посока към националното обединение била практически нарушение на този диктат. Подобни действия, вече говорели за кураж и доблест в развитието на българската външна политика. Князът се стремял към активни и независими външнополитически действия не само по въпроса за националното обединение.Тази самостоятелност се проявила и в перипетиите на железопътния въпрос, когато ставало дума за свързването на българската железопътна мрежа с европейските линии.Същата позиция сбила зета и по дунавския въпрос, при който дипломацията на княжеството се брояла за българските интереси в определянето на плавателния режим по голямата европейска река.Князът се опитвал да води кораба на малката държава против порива на чуждите ветрове и при определянето на държавните граници и в перипетиите на „емигрантския въпрос” между България и Сърбия.

Най-големи рискове от сблъсък с подводните камъни на голямата европейска политика носeла подкрепата, оказана от Александър I на съединисткото движение. Тук князът бил в значителна степен реалист, тактик и стратег, когато разбрал, че балканската политика на великите сили изключвала едновременното съединяване на Източна Румелия и Македония с Княжество България.В хода на движението за постигане на национално обединение Александър I израстнал като прозорлив дипломат, разбрал истината за поетапното решение на този въпрос.Обяснима станала тогава решителността, с която князът застанал зад съединистката акция от

б септември 1885 г.,която включила Източна Румелия в пределите на България.

Моето мнение е, че не мога да не приема Съединението.Предлагам да дам немедлено заповед да се мобилизира войската, да тръгна с вас немедлено за Пловдив и да се вземе в ръце управлението на страната.Като пристигна в Пловдив, ще направя един телеграфически циркуляр до Великите сили, че припознавам сюзеренните права на Турция и Съединението се прави по един народен дух...”- е казал монархът в записка до правителството, след като се осъществил първият етап от националното обединение на българите в една държава.

Руският император посрещнал неодобрително съединистката акция, преценявайки я погрешно като осъществяване на личните княжески амбиции.Тази едностранчивост и нелогичност на руската политика всъщност почивала върху личното убеждение на императора, че княз Александър I бил враг на Петербург, че тенденциозно искал да изтласка руското влияние от България.„Съединение, но без Александър Батенберг” –гласяла повелята от север и тя сериозно затруднявала усилията на княза и българското външно министерство да осигурят дипломатически съединистката акция.

Въпреки всичко в перипетиите на Цариградската конференция на посланиците, в хода на мирните преговори в Букурещ след българската победа над Сърбия князът и българското външно министерство показвали неоспорими дипломатически умения.

Княз АлександърІ останал в историята и с участието си в Сръбско-българската война, с която нацията защитила достойно на бойното поле делото на Съединението.

То дало основания на сръбския крал Милан Обренович да започне агресия срещу княжеството, мотивирайки се с „нарушеното равновесие” на полуострова след съединистката акция.Широко известна била справедливата и блестяща за българското оръжие победа.Противниците на княза го упреквали в малодушие по време на кратките, но динамични бойни действия.Някои дори твърдели, че в пристъп на страх бил напуснал бойното поле.„Князът предлагаше да отстъпи от Сливница, защото


Други реферати:
Социални комуникации
Развитие на туризма като дейност
Социални групи
Разделение на времето по пол
Социална философия


Изтегли реферата



Социална философия - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия