Княз Александър първи Батенберг

Никой не можел да вини княза за изключителната му амбиция и силното желание да направи успешна владетелска кариера.Неговият най-добър биограф Е.Корти също не криел амбициозността на “Сандро”-така, близките му го наричали в дармщатската фамилна резиденция.АлександърІ се оказал неподготвен за ускорения темп на българското следосвобожденско развитие, за неговите сложни криволици, за балканската специфика на обществената поляризация и намерението му да бъде персонална емблема на общонационалните интереси, се оказало трудно осъществимо.

Князът започнал своята владетелска кариера с желанието да покаже и наложи определини аристократически добродетели при упражняването на властта.

Чувството за чест и дълг, коректността и обективността при решаването на държавните задачи, академичната безпристрастност в плетеницата на междуличностните политически борби, с всичко това Александър | бил закърмен при възпитанието си, а и го получавал като съвети от роднини и близки в навечерието на отпътуването за България.Политическият климат в княжеството, а и на Балканите след 1878г. имал своите реалности, които съвсем не се покривали с представите за безметежно монархическо управление.Този климат стеснявал изключително много сферата за проявление на онези държавнически добродетели, които будували в съзнанието на младия княз.При грубостта на политическите нрави, при безпощадното острастяване на обществените борби той трябвало да възприеме друг маниер на управление.И тогава в неговия владетелски стил се вселили компромисите, лавирането, личните предпочинания, които постепенно рушили основите на властта на всеки суверен.От друга страна, младостта, самонадеяността и липсата на държавническа практика пречели на младия владетел да осъзнае мисията си, тоест да олицетвори националните въжделения.В неговия затворен свят на аристократ, въпреки отсъствието на политически и социален опит съществувало разбирането, че мисията му е историческа шансът му повелявал да направлява първите стъпки на една новоизграждаща се държава.Като всеки владетел и княз Александър | не можел да бъде безгрешен във вътрешнополитическите дела.Младостта и неопитността пораждали склонност към крайни и прибързани решения.Стремежът към силна монархическа власт изглеждал естествен за този млад богородник, в чиито вени се смесвала “синята кръв” на няколко европейски владетелски двора.По рождение той бил привърженик на авторитарното управление и затова не му се нравило сравнително демократичната Търновска конституция на Третата българска държава, защото в редица свои членове тя пресичала пътя на здравата княжеска десница.Пред себе си младият владетел виждал и политическата панорама на Европа, в която само Франциия илюстрирала пробива на републиканскте идеи.АлександърІ имал много по-ясна представа за полуабсолютистичното управление на Германия и Австро-Унгария.Този недържавен модел съответствал на неговата аристократическа “натура”, отговаряла на консервативните му разбирания за същността на политиката.Обяснимо ставало тогава, неговото желание да пренесе в Княжество България германските и австро-унгарските управленски идеи.

По това време в Европа почти нямало монарси с “модерни” разбирания.Дори и тези, които възприемали либерализма в капиталистическата икономика, оставяли винаги резервирани към либералните идеи в политиката-било поради консервативния корен на произхода, било поради познатия легитимен свят за собствената корона.Княз АлександърІ участвал в сраженията край Свищов, Шумен, Плевен, Казанлък и Стара Загора.Тези сблъсъци с жестокия лик на войната, били първите му стъпки върху българската земя, но не и върху полето на българската история.Неговите близки контакти с руския император АликсандърІІ, императрицата и техния владетелски двор, отразени подробно по страниците на дневника му, били предисловие към бъдещата кариера на българския княз.Той бил племинник на императрицата и неговия риск да се появи на фронтовата линия като доброволец имал стратегическо оправдание, от погледа на голямата политика.

АлександърІІ преднамерено го изпратил на бойното поле, за да се запознаее със страната, която може би в бъдеще ще управлява.Така руският цар по-лесно би го легитимирал като кандидат за българския престол и пред другите короновани особи във възбудената от поредната източна криза Европа.

Затова и гърдите на драгунския офицер се декорирали с ордени, тъй като един народ с по-големи симпатии ще приемел своя владетел, ако той имал признати заслуги във войната за неговото освобождение.В Петербург далновидно били помислили и за друго-да създадат контакти на бъдещия княз с останалите балкански


Други реферати:
Хипотеза относно култивирането на растенията и опитомяването на животните
Хранителна алергия
Храносмилателна система
Цитоплазма
Алгоритъм за цялостен синтактичен разбор на изречение


Изтегли реферата



Алгоритъм за цялостен синтактичен разбор на изречение - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия