Княз Александър първи Батенберг

владетели.Затова Александър I често и най-приятелски контактувал с румънския княз Карол I, който предвождал войските на северната българска съседка по време на войната.По линията на лелята българският владетел бил кръвно свързан не само с руския императорски двор.Германски офицер и син на генерал на австро-унгарска служба, той имал тесни отечествени контакти с високите етажи на властта в Берлин и се радвал на симпатии във Виена.“В 12 часа ме прие императорът (Вилхелм I - б.а.), беше много благосклонен към мен”-отбелязъл подпоручикът отправил се за фронта на 27 май 1877г.В потеклото на майка му се мержелеел френски благороднически герб.Тесни били и роднинските му връзки с английския кралски двор.Най -големият му брат, Лудвиг, бил офицер от британската флота.

По-малкият му брат-Хайнрих, се оженил за малката дъщеря на кралица Виктория.

Така в неговата личност се били кръстосвали интересите на почти всички велики сили, съперничили си в борбата за влияние над бъдещата свободна българска държава.Европа,„равновесие” бъдещият княз се оказал най-изгодната в политически смисъл фигура, тъй като в големите европейски столици го приемали на българския престол, в качеството му на желан от всички компромис.По-късно, обаче този компромис се оказал неизгоден за първия монарх на Третата българска държава, защото той бил принуден да се оглежда на всички страни, да балансира между големите европейски столици.Князът трябвало да гради сложни комбинации, за да оправдаел доверието на всички, които са му помогнали да стъпи на българския престол.Заплетената външнополитическа игра в последна сметка не се оказала по силите му.Князът дошъл в България с помощта на руския император Александър II.

През първите дни на Руско-турската война царското семейство го посрещнало в Петербург най-радушно, обсипали го с подаръци и той имал всички основания да възкликне:„С всеки изминат час ставам все повече руснак, отколкото така или иначе съм”. Непосредственият емоционален изблик на един младеж, обаче неможел да заличи дълбоките резерви към руската политика, които изпитвал в дъното на душата си всеки западен благородник.Три години по-късно, когато княз Александър I се сблъскал със суровите реалности на същата политика, тези резерви преминали в прикрит неприязън.„Всеки ден съм поставен пред тягостната алтернатива или да се подчинявам на руските желания, или да бъда обвиняван от Руския в непризнателност и оскърбление на най-светите чувства на българите... Моите най-лоши врагове са русите и аз трябва да бъда отчаяно внимателен, за да спася собствената си кожа”-се оплакал той в едно писмо.Едва ли подобни изявления трябвало да се схващат като една мъчителна еволюция от русофилство към русофобство.Идвайки в България, князът не забравил подкрепата на император Александър II, но трябвало да се съобразява и с интересите на благосклонно настроените към него западни държави.Принципите, младостта, честолюбието и амбициите тласкали княза към независима външна политика.Именно тя щяла да предаде престиж на княжеството и щтяла да стабилизирала короната в международните отношения, но нейното реално провеждане, се оказало сложна политическа задача.

Новият, руски император Александър III не питаел особени лични симпатии към българския владетел и това се отразявало върху политиката на Петербург спрямо княжеството.Тя станала прибързана и груба, с очевидния стремеж младата българска държава да се постави под силна руска претенция.Тази перспектива уязвявала честолюбивите намерения на Александър I да бъде суверен във външнополитическата сфера. Той търсил пътища за излизане от руската орбита и така в Петербург се напластявали впечатленията за неговото русофобство.Князът не трябвало да забравя, че неговото владетелско поприще било пряка последица от

европейски компромис”. Той трябвало да се вслушва в гласовете, които идвали от големите западни столици, а те твърде често били доста императивни, опитвали се да нахлуят дори в неговия интимен живот.Германският канцелар Бисмарк и английската кралица Виктория, имали планове за женитба на българския княз, където нямало място за неговото мнение, предпочитание и воля. Очевидно България била такава величина из международните отношения през първата половина на 80-те години на миналия век, която не позволява на княза да води самостоятелна външна политика.Малкото княжество можело да разчита на престиж само на Балканите, но и тук конците на голямата политика били дърпани от големите европейски държави. Даже и владетел с продължителен държавнически опит, с дългогодишна рутина в международните отношения не би намерил пътя към външнополитическата самостоятелност, а и тогавашното разположение на силите върху международната


Други реферати:
Бизнес планиране и контрол-гл.асистент Атанасов
Административен контрол, упражняван на специално основание
Вътрешен диагностичен анализ
Държавна власт и държавна администрация
Управление на проекти


Изтегли реферата



Управление на проекти - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия