Княз Александър първи Батенберг

сцена не позволявало на една малка балканска държава сама да трасира коловоза на външнополитическото си поведение.Би било пренебрегване на историческата истина да отречем усилията на българския княз, че се е опитвал да води независимо държавния кораб между рифовете на европейската политика.Достатъчно било да се спомене откритата му решителност в борбата срещу решенията на Берлинския конгрес, когато искал да наложи българския орден, а не определените от подписания в германската столица договор с декорации на османският пуломесец, срещу него се възбудили не само гневът на Цариград, но и редица европейски столици.Дързък бил княз Александър | и в много вътрешнополитически начинания.

Върху това поле на своята владетелска дейност той най-ярко бил възхваляван или поругаван от различните поколения историци.

Аристократ по рождение, дух и убеждения,

той дошъл в България с логичното намерение да наложи в нейното управление

силното монархическо начало.Неговото

убеждение било, че само това начало

можело да гарантира на младото княжество стабилност и успешно развитие.Той

вярвал още по-силно, че в съзнанието на

освободилите се българи, можела да намери

място само представата за монархическа

форма на управление.чл 3 от Берлинския

конгрес гласял: „Българският княз ще се

избере свободно от българския народ и ще

се потвърди от Високата порта с одобрението на великите сили”.Това означавало, че българският народ нямал възможност за решителна намеса,

ако по една или други причина възникне династически въпрос, тоест се наложи

смяна на държавния глава.Във вътрешната политика, както и във външната княз Александър I трябвало да помни тази обвързваща зависимост от големите европейски столици.Той трябвало да не забравя и друго - решаващата стъпка към освобождението на страната била направена с помощта на външния фактор, със силата на руското оръжие.Вътрешната логика на българското националноосвободително движение-по една или друга причина, не водело до самостоятелно освобождение.Поради тази причина външният фактор, в първите години след Освобождението изключително Русия, закономерно играела определяща роля в развитието на княжеството.Както България, така и другите балкански държави търпяли при своето изграждане през XIX в. доминиращото въздействие на предпоставки като начина и последователността за постигане на националната независимост, от международно регламентирания статут на новосъздадената държава и от наличието на механизми или структури, с които великите сили и Османската империя можели да определят основните тенденции и принципи на техния вътрешнополитически живот.България била най-облагодетелствана, защото нейният народ получил възможността сам да си изработи своя “основен закон” - Търновската конституция.Руският проект само уточнявал постановлението на Берлинския договор от 1878 г., че държавата трябвала да бъде монархия и като княжество да търпи васалната зависимост от Османската империя.По време на Учредителното събрание, открито в Търново на 10 февруари 1879 г., се родил този основен закон, плод на ожесточените спорове между двете партии-либерали и консенватори.Като цяло конституцията осигурявала принципите на демократично държавно управление, обаче не давала надеждни гаранции за неговото практическо осъществяване, за трайно съблюдаване на предписаното от основния закон съотношение между парламента (Народното събрание), монарха и правителството в триъгълника на властта.

Князът бил недоволен именно от такава конституция, която се разминавала с нагоните представи за силни позиции на държавния глава, а и придворният дармщатски юрист го изпровождал за България с думите: „С този закон, Ваше Величество, изобщо не можете да управлявате или най-малкото, ще управлявате много трудно”.Тук историографската критика пак пуска стрелите си към


Други реферати:
Растиняк–новият герой
Очертанията на световете в пътеписа До Чикаго и назад
Пътят на спасението Спасение и надежда Бялата лястовичка … има ли я
Проблема за любовта в До моето първо либе
Речта на Бенковски


Изтегли реферата



Речта на Бенковски - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия