Кочо-Иван Вазов

КОЧО”

Историческата крачка на народа към свободата е направена в одата „Кочо”. Тя се състои в малките трудни крачки на отделните хора в погрома на Априлското въстание. В стихотворението намира израз сливането между отделната личност и общността, равновесието между индивидуалния и масовия подвиг. Перущинци са готови да заплатят цената на свободата. На фона на противоречивата епоха изпъква поривът към национална независимост:

О, движение славно, о, мрачно движение,

дни на борба горда, о, дни на падение


Ярките опозиции акцентират върху основните интонации, с които си служи поетът при разгръщането на образи и събития – гневно отрицание и безграничен възторг.

В храма – свято място за общуване с Бога, са подирили спасение перущинци. В опозиция с него е територията „наоколо” храма, където са „враговете, диви, побеснели”. Границата между тези две пространства разделя живота и смъртта, достойнството и падението, гордостта и унижението, славата и позора. Към храмовото пространство населено от „деца и невести”, „въстаници бодри и бащи злочести, са насочени авторовите симпатии и съчувствие. Вазов се удивлява от духовния подем на обречените, от дързостта, с която се противопоставят на освирепялата сган, от тяхното единение, от себеотрицанието и готовността за саможертва – Лудост бе пламнала във всяко око”. Пиянството” до такава степен е обзело съзнанието на бунтовниците, че трезвото предложение „Ето царска сила, да се предадем” звучи нелепо и кощунствено на фона на всеобщото въодушевление: „Не бива! по-добре да мрем!”. В храма, в ужаса на боя и на масовата гибел, като че ли рухва фундаментът на човешкото, отменени се оказват най-първите, най-устойчивите закони – на кръвната връзка („... майките не познаха своите деца...”; „слисаните майки... / ... във своите колене душаха децата си”).

Самоизтреблението е парадоксално надмогване на безизходицата. Такъв е и изборът на Кочо. От общата маса на духовно сплотените хора се откроява неговата личност. Той трябва да извърши жертвоприношение – да убие „жена си – млада хубавица на гърди с детенце със златна косица”, за да спаси рода си от позор и обругаване. Той не позволява инстинктът на роба отново да го завладее. Кочо жертва телата, за да спаси душата, защото нейното предназначение е да бъде свободна.

Майката, бащата и детето са особена „троица на човешкото” на съкровеното, събиращо жената и мъжа в рожбата, която обещава трайност и на двамата след собствената им трайност, след смъртта им. Обвързаността им в „Кочо” е трагедиийно различена от тази, която „нормалността” може да представи. Във Вазовото произведение изпълнението на дълга към своята кръв предполага мъжът да убие жена си и наследника си. Кочо прави точно това преди да отнеме и собствения си живот. Това приемане на смъртта в нейната абсолютност, „изтриването” на хоризонтите на бъдещето очертава нечовешките измерения на героичния подвиг.

В одата „Кочо” е преобрърнат простанствения модел „небе-земя”. Съотнасянето тук е с обратен знак.Истински извисеното и героичното се случва „долу” – в храма, „пиянството” на довчерашните роби, жаждата им да бъдат свободни им придава библейска величавост. Чрез сравнението с прославени исторически градове и събития („Картаген надмина, Спарта засрами”) и чрез потресаващата съдба на Перущица („твойта гибел беше тържество за нас”) Вазов разширява границата на националното до пространството на световната история.

Кочо извършва нарушение спрямо традиционните норми и универсални ценности - убива своите роднини и се самоубива. Необикновеното време, необикновената драматична историческа съдба на народа налагат на индивида трагична участ. Той се оказва принуден да се изправи срещу изконните ценности на човечеството, на общността.. Човекът е принуден да напусне закона на доброто и да обрече душата си.



Други реферати:
Произход на фауната
Плоско стъпало
Защитени територии
Пеперудите
Репликация-биосинтеза на ДНК


Изтегли реферата



Репликация-биосинтеза на ДНК - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия