Когнитивна психология

Когнитивна психология


I. Общо теоретични основи на психологията

1.Обект, предмет, задачи, специфични понятия, историческо развитие. Компоненти на човешката психика.


Обект на общата психология е човекът. Предметът на общата психология изучава закономерностите на човешката психика /съзнанието/, т.е. на психичните процеси, свойства /качества/ и състояния. Задачи: да се направи характеристика на психичните процеси, свойства /качества/ и състояния. Специфични понятия: Висши психични функции – социално детерминирани психични образувания, съзнателни форми на психичната дейност; Установка – съзнавана и несъзнавана нагласа на човека за определен вид активност; Личностен подход – подходът към човека като към личност при неговото изучаване; Мотивация – система от мотиви, отношения към действителността и специфичен начин на организиране на психичната подготовка за действие. Това е външната детерминанта на човешкото поведение. Тя определя ролята на външния, обективния фактор. Чрез нея психичното осъществява своята регулираща функция. Историческо развитие – в резултат на развитието на биологията, медицината, физиологията, през XIX век се създават предпоставки за обособяването на психологията като самостоятелна наука. За нейното начало се приема 1879г., когато Вилхем Вунд учредява първата в света психологическа лаборатория в Лайпцигския университет. По-късно е преименувана в Институт по психология.


2.Методологически и природо-научни основи на психологията


Функцията на общата методология на общата, детската и педагогическата психология изпълнява философията. Като се изхожда от положенията на философията, в психологията се уточняват следните методологически принципи на изследване: детерминизмът /взаимната свързаност на нещата и явленията/; единството между дейност и психика /от една страна в дейността се формира психиката, от друга – формираната вече психика регулира по-нататъшната дейност на човека/; единството между анализа и синтеза; между структурата и функцията, между физиологичното и психичното; между теорията и практиката; принципът за развитие / генетичният подход/; за обективност на психологическото изследване; за педагогическа насоченост; за стохастичност /отразяват се случайни събития, връзки, отношения/. Важно значение има въпросът за рефлекторната дейност на мозъка- Рефлекс наричаме ответното действие на организма на дразнение. Безусловните /вродени/ рефлекси са функция на нисшите отдели на кората на главния мозък, т.е. на подкоровите центрове, а условните /придобити при определени условия/ - на висшите отдели, т.е. на кората на големите мозъчни полукълба. Основните процеси на нервната система са: възбуждане /свързано с активната дейност на кората на главния мозък, с образуването на нови условни връзки/ и задържане /насочено към затормозяване на временните нервни връзки/. Законите, на които се подчинява протичането на процесите възбуждане и задържане са: закон за ирадиацията и концентрацията /възбудата, възникнала под влияние на определен дразнител в даден участък на мозъчната кора, не остава на едно място, а се разпространява по кората на големите полукълба. Едновременно на границата на възбудата възниква процес на задържане, който ограничава и отправя възбудата към определен пункт/ и закон за взаимна индукция /положителна индукция – когато в даден участък възникне тормозен, т.е. процес на задържане, в съседните възниква възбуден процес, и обратно, отрицателна индукция – когато възникне възбуда, в съседните участъци се развива процес на задържане/. За психологията важно значение имат и въпросите за взаимодействието на първа и втора сигнална системи и за динамичния стереотип, който изразява системността в работата на кората на големите мозъчни полукълба. Това е такава система от условни нервни връзки, в основата на която лежи устойчивото разпределение на възбудата и задържането в кората на главния мозък.


3.Методите за психическото въздействие върху личността, като елемент на познанието.


Методите за въздействие а психологически и педагогически актове на лице, спрямо друго лице или група, система от начини за организиране и ръководство на дейността им, с оглед постигане на желани психични изменения в личността. Терминът „метод” е производен от древногръцкия термин „metodos”, което означава път, начин, способ за действие. Методите за въздействие върху личността са обект на засилен научно-теоретичен и практико-приложен интерес, който се обуславя от особеностите им като градивен компонент на единната система за развитие на детската личност. Според Л. Попов, „те дават отговор на въпроса как се постигат целите на възпитанието и с това изразяват до голяма степен смисъла на самата педагогическа наука. Факторите, които обуславят избора на методите за психическо въздействие върху отделната личност, са: общата цел на възпитателния процес и задачите, свързани с реализацията на формулираната цел; индивидуалните и възрастови особености на възпитаниците, моментното ниво на възпитаността им; своеобразието и неповторимостта на педагогическите ситуации, в които се използват съответните методи за психическо въздействие върху личността; влиянието и трайността на предишни въздействия върху личността на възпитаниците, чрез които са преследвани промени, усъвършенстване на личностни качества или подтискане на неприемливи за обществото нравствени черти; субективни фактори, свързани с личността на възпитателя и неговата обща, специална, психологическа, педагогическа и методическа подготовка и умението му да използва максимално възможностите на подбраните методи. Анализ на методите, използвани за психическо въздействие върху личността: мнение – краткотрайно становище, което може да се променя много лесно под


Други реферати:
Управляващи звена и сервизи в локалните мрежи-Router, GATEWAY, SERVERS, тология на LAN
Преинсталация на Windows
Сommon rail system
Създаване и използване на HTML
Охлаждане на процесорите


Изтегли реферата



Охлаждане на процесорите - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия