Компютърната графика

КОМПЮТЪРНАТА ГРАФИКА -

МИНАЛО И БЪДЕЩЕ

1. СЪЩНОСТ И РАЗВИТИЕ

Окото е един от най-забележителните човешки органи. Приро­дата по удивителен начин е използвала светлината и нейните свой­с­тва, като е надарила живите същества със зрение. Особеното е, че в повечето случаи зрението е триизмерно и с цветово пространство, ко­ето е различно за всеки животински вид. На тези и редица други особе­ности се дължи и възможността да се пресъздаде върху някакъв носител и да се възприеме от окото и мозъка произволна графична информация. Компютърната графика е една от най-интересните области на при­ложение на компютрите. Тя е възникнала през средата на 70 години. През 80 и най-вече през 90 тя се превръща в занимание не само на учените, но и на любителите. Още с нейното възникване се появява и стремежът за създаване на реалистични образи. Първата окръжност скоро се превръща в сфера, правоъгълниците стават паралелепипеди и светът около нас бързо започна да се моделира на компютърния екран. Докато обаче софтуерните алгоритми прогресират с астрономически темпове, то графичния хардуер се развива по-бавно. Дори и днес, той си остава доста скъп и е над възможностите на повечето потребители. Съвременната компютърна графика се отличава твърде много от тази през осемдесетте години. Днес, погледите на всички са обърнати към така наречената виртуална реалност и към цифровото видео. Тези две области са всъщност и най-трудоемките приложения на ком­пютърната графика. Те изискват както бърз и качествен хардуер, така и оптимален софтуер. Напоследък хардуера се създава много по-лесно от софтуера. За последния е необходим нов и модерен мате­матически апарат, който за съжаление много често липсва или е в про­цес на разработка. Особено големи надежди се възлагат на фракталите и фракталната геометрия, както и на високочестотното кодиране. Това са сравнително нови клонове на математиката, а и на инфор­матиката. Компютърната графика намира приложение не само в ин­женерната дейност, но и шоу и кино бизнеса, както и в медицината, обучението, икономиката, армията, транспорта, дори и в бита. Това я прави много интересна и тя е обект на всестранно изучаване и раз­г­леждане.

2. ГРАФИЧЕН ХАРДУЕР

Първите графични карти се появяват в края на 60 години при миникомпютрите и са използвани предимно за военни цели. В края на 70 се появяват по усъвършенствани и по евтини модели. Това позво­лява в първите персонални компютри (като Apple II) да се вградят из­вестни графични възможности. Разбира се, разделителната способност е много малка и броят на достъпните цветове - също. Ранните IBM PC имат само четири цвята и дори по-малка разделителна способност от Apple. Apple Macintosh увеличава разделителната способност, но в началото графиката му е черно-бяла. Едва в