Концептуална основа на диагностично-консултатантската дейност

изкуствена класификацион­на система от информационни реквизити. Тогава вече ще е възможно да се изпол­зват нейните характерни особености като ключ за разбирането на причините за възникването им под формата както на положителни, така и на отрицателни отклонения.

Таксономията се определя като наука, чиято цел е да разположи в естествена система видовете обекти на диагностика, които в съответствие с разпознати­те отличителни свойства да могат да се приемат за „основни таксономични единици" (ОТЕ) при аналитично-консултантските дейности. Така таксономията може да бъде използвана и за построяването на подредени системи в области, различни от обективната реалност, докато класификацията ще се свързва един­ствено с фактическото подреждане на обектите на диагностика.

Терминът „систематика" се има предвид както в таксономията, така и в теорията на класификацията, поради което трите понятия често се употребя­ват като синонимни. Без да се дискутира това в детайли, трябва да се подчер­тае само, че те не могат без достатъчно „терминология", която вече е свързана с наименоването на различните класове, изведени според класификацията. Това се отнася най-вече до предназначението на класификацията да обозначи съответ­ните обекти с имена или знаци, за което се използва и една от скалите на измер­ванията, известна като „скала на названията". Ето защо класификацията винаги предшества въвеждането на идентификационните обозначения, т.е. класифика цията Включва в себе си определението и на йерархичната система, чиито ком­поненти и съставни структури образуват по-сложна 5 организационно отноше­ние единица. Така че съгласно принципите на таксономията „всеки клас обекти" съдържа в себе си един или няколко класа от по-ниска категория.

Трябва да се прави разлика между естествено и изкуствено построените кла­сификационни системи, доколкото при първите отделните класове се разпозна­ват по природно-същностните си признаци. За разлика от тях в изкуствената класификационна система разпознаването на обектите се постига на основата на дефинирани от изследователите признаци и свойства, които макар да не съ­ществуват реално, са съществено приписани за съответния клас. Така се форми­ра например общността на машините и съоръженията в един обект на диагнос­тика, където взаимовръзката между тях е възможна само в резултат от целе­вата класификация.

Тъй като всеки от тези признаци е създаден изкуствено от изследователите, представлява интерес въпросът кой от следните три основни типа таксономия е най-подходящ за избор на основната таксономична единица, респективно „обект на диагностиката":

  1. Систематика на Аристотел, на основата на която „естествената систе­ма се определя като множество от разместени по групи елементи с отчитане на ограничени признаци, отговарящи на тяхната същност.

  2. филогенетическа система, в която различните класове се определят по броя на периодите или генерациите, отделящи ги от времето на съществуване на общото родословно дърво с адекватни на еволюцията на обекта на диагнос­тика разклонения по различните наследствени признаци.

  3. Числена таксономия, наричана най-често „статистическа", защото групи­ра обектите по съответствието им с определени общи признаци за различия и прилики, приети за база при разграничаването на обособените съвкупности.

От тази позиция класификацията може да се разглежда и като третата сте­пен в триадата, в която са обосновани другите две - противоположностите сходство и различие1. С други думи класификацията е възможна тогава и само то­гава, когато различията между обектите са достатъчни, за да ги разпределим в различни класове, но в същото време между тях има и достатъчно сходства, за да ги приемаме за елементи на един и същи клас. Така че твърдението за осново­полагащото значение на сходството за цялостта на системите и противопос­тавянето му на различието не е коректно защото за класификацията са нужни и двете понятия в пълната си значимост.

Главната задача при построяването на всяка класификационна схема е опреде­лянето на реда на критериите, въз основа на които може да се определят и съ­ответните


Други реферати:
Бизнес план и бизнес проект в туризма
Ибиса е перлата на Балеарските острови
Видове туризъм и туристически дейности
Винен туризъм във винарски изби Windy hills и Katarzyna Estate
Екотуризъм в защитените територии в района на Стара планина


Изтегли реферата



Екотуризъм в защитените територии в района на Стара планина - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия