Конституция на България от 1971 година

Конституция

на Народна република България

от 1971г.

Увод:

През март 1968г. Петото Народно събрание под ръководството на Тодор Живков избира комисия за изработването на нов основен закон. Проектът е готов през март 1971г. и след всенародно обсъждане е гласуван на референдум на 16 май, като в него взимат участие 99,70% от всички гласоподаватели. На 18 май 1971г. Народното събрание я провъзгласява за приета. Същия ден с публикуването й в „Държавен вестник” влиза в сила.

1 част:

Основна нейна характеристика е тоталната идеологизация на цялостния обществено-икономически и духовен живот, за изграждане на развито социалистическо общество. На практика тя не изпълнява основните си функции, тъй като не е последователна в прокарването на конституционните норми. По начина, по който е построена, се обезмислят традиционните конституционни принципи. Изхождайки от тях, напълно последователно е прокарана комунистическата идеология. Същевременно пак на тази основа, недопустимо за конституцията на суверенна страна, се ограничава народния суверенитет.

2 част:

При уреждането на държавното устройство Конституцията от 1971г. отрича разделението на властите и определя Народното събрание като върховен държавен орган. От него като носител на народния суверенитет са избрани и на него са подчинени всички останали висши държавни институций – Министерски съвет, Държавен съвет, Върховен съд и главен прокурор. Парламентът е единственият законодателен орган, който съчетава законодателната и изпълнителната власт. Чрез големи правомощия, дадени на Държавния съвет в периода между сесиите на Парламента, той фактически изземва функциите му чрез законодателствуване с укази. Парламентът се превръща в символичен орган, узаконяващ решенията на Държавния съвет. Понататъшната му практика показва, че развитието на тази възможност води до абсолютен и неконтролируем команден метод в държавното управление.

3 част:

Изрично се посочва като една от основните причини за изработване на нова конституция внасянето на принципни промени в обществено-икономическото устройство. Ето защо във втора глава от Конституцията са оразени най-ярко и отправните пунктове, върху които се смяташе, че се гради и ще се построи развитото социалистическо общество. Икономическата система в България се обявяваше за социалистическа, държавната собственост се третира като общонародна. Освен че обявява монополното си право да ръководи пряко народното стопанство и цялостното обществено-икономическо развитие, държавата обявява изрично и монополни позиции в областта на подземните и надземни богатства. Конституцията допускаше вече не частна,а само лична собственост, а личната стопанска инициатива се ограничаваше до дребни средства за производство.

Заключение:

Очевидно нефункционалният характер на Конституцията от 1971г. в съчетание с тотално упражняващата своята власт партийно-номенклатурна система показа нейната непригодност да изпълнява задачите на основен държавен закон.


Други реферати:
Характеристика на селския туризъм в община Смолян
Характеристика на екотуризма в община Троян
Разработване на система за УЧР в хотелски комплекс
Кратка характеристика на туристическото предприятие
Дестинация тур пътуване Италия-Верона, Милано


Изтегли реферата



Дестинация тур пътуване Италия-Верона, Милано - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия