Крали Марко

“Крали Марко освобождава три синджира роби”

Епическият герой Крали Марко е централен персонаж не само на разглеждания, но и на голяма поредица фолклорни текстове.Нещо повече той е национален герой не само на нас българите, но и за сърбите, у които ще открием изобилие от текстове представящи подвизите му.Тази особеност може да си обясни със социалния статус на героя и времето,в което живее.Марко е историческо лице, феодал,син на крал Вълкашин.А бащата и синът живеят по времето на нахлуването на турците на Балканският полуостров.Обаче първопричината за появата на многобройните текстове за Марко е поведението му в тези усилни години-настойчиво, упорито и храбро той брани земята, живота(кръвта) и вярата на поробените християни.

Хронотопът на разглеждания текст съдържа в себе си 3 месеца време и фиксира 3 топоса-9 околии, 70 бели манастира и 80 църкви.Както е видно от арената на началното действие, тази творба най-напред заговорва за героичното у епическият човек, който живее с ясното съзнание, че има да изпълни една мисия в живото си-за Марко това означава да запази земята и вярата на българите.

След това внушително начало текстът осветява значително по-малко пространство-семейството на епическия герои.И тук се натъкваме на другата характерна за фолклора особеност-той не се интересува от детайлите на патриархалния свят, защото има друга цел, да внуши представата, че единствен централният персонаж събира всички черти на етноса, които са представителни и дават самочувствие на всички страдащи.Това обяснява защо от текста липсват образите на бащата на Марко и неговите наследници,защо са достатъчни само майката и съпругата, за да бъде подкрепено внушението, че героят олицетворява в себе си положителното у българина.Присъствието на женските образи превръща Марко не в отвлечен идеал за герой, а в пълноценна човешка личност, която съзнателно посвещава себе си на един красив идеал.У този юначен човек откриваме ненакърнени човешки връзки с майката, към която храни дълбока почит и уважение и със съпругата, която обаче е избрал със сърцето си.Текстът на песента определя на майката организираща роля-тя задава модел за поведение и забранява на сина да носи оръжие в деня, в които му предстои непряко общуване с Бог.А обръщението на Марко към Елена само допълва представата за богата му чувствителност.Неговото обръщение “либе”, което на съвременен език бихме превели като “скъпа”, е индиректно обяснение за поведението на съпругата му.Нейната загриженост е ответна реакция на чувствата на нейния съпруг.И няма да бъде пресилено а кажем, че текстът внушава ценността на любовта, чрез поведението на съпругата, която всъщност спасява живота на епическият герои.

Завръзката на творбата става разговорът на Крали Марко с гората, а това ни дава повод да отбележим другата особеност на фолклорния текст-широката употреба на олицетворения.Освен това драматичният разказ на гората се появява в последствие, а на вниманието на слушателите най-напред се налага картината и с повехналите и листа.Като налага внушението за единение между човека и природата, той за пореден път доказва, че земята не е просто място което физически е обитавано от българите, тя е свята, защото е грижовната им всеобща майка, т.е. архетипен образ, които във всички национални литератури има особенството на свръх ценност.Разказът акцентира върху особената форма на посегателство-то не е приемливо не само заради смъртта на старците и погубването на малките деца, което само по себе си е достатъчно драматичен факт.Заробването обаче заплашва кръвта на етноса, защото няма съмнение че младите момчета ще бъдат потурчени, а невестите и девойките, раждащи деца на друговерци, ще подсилят чуждия етнос, чуждата кръв.

Настигането на привързаните със синджири роби дава възможност да бъдат откроени нови черти у Крали Марко-неговата трезвост и нравствена извисеност над тримата арапи.Тъкмо неговата трезвост да предложи пари, отчитайки обстоятелството че е без оръжие.И както подобава на всеки един епически герой, нравствено издигнат над враговете си Крали Марко “не чува” нито обидите, нито заплахите.Появата на Янкина невеста и разговорът между двамата е емоционалната кулминация в творбата.Сцената обаче играе и друга важна роля-поставя Крали Марко в голямото национално пространство и подчертава връзките му с по-голямата общност-етноса.А тези връзки са недвусмислени-майката на Янкина получава статут на негова втора майка, защото го връща към живота, а младата невеста и Крали Марко, свързани от драматични събития, наистина се чувстват като кръвни брат и сестра.И благодарността и чувството за нравствен дълг подтикват Марко да предложи повече пари на поробителите.След техния отказ ситуацията изглежда неразрешима, дори за юначния герой.Както подобава на фолклорен текст разрешението идва неочаквано, отново чрез персонификация-конят Шарко разкрива пазената до сега тайна.Нека само вметнем, че у епическият герой, като представителна фигура на етноса, всичко изключително-например оръжието му, което само по себе си е ценност, защото е изковано от прочутите майстори на Дамаск.За особената и ценност загатва даже сравнението на блестящата стомана с “бърза вода”.От многобройните хиперболи в текста най-запомняща е тази която фиксира събитийната кулминация:


Други реферати:
Използване на инвертор
Изследване и оптимизация в енергетиката
Импулсна модулация на сигналите
Импулсно-цифрови технологии
Индикатори


Изтегли реферата



Индикатори - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия