Кръстова гора-история и святост

кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви." Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, му рекла: "Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи."

Султанът изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали по пътя, по който дошли, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели, може би, по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище.

След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал за видението си. Той съобщил още, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен. По това време при царя се намирал запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят. Така било решено да се отлее 33-килограмов кръст (колкото са годините на Исус Христос), като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков.

Сред хората е разпространена още една интересна история, която накарала Борис III да разпореди изработването и поставянето на кръста: Царят имал сестра, която била неизлечимо болна. След десетки науспешни опити за лечение у нас и в чужбина, той бил отчаян, но не загубил вяра. Тогава един човек (не се знае, може да е бил и Йорданчо) го е посъветвал да я заведе на Връх Кръстов и да прекарат там една нощ. Речено-сторено, царят изпълнил заръката на човека и завел там болната си сестра. На сутринта чудото станало - тя се чувствала много по-добре. След като се прибрали придворните лекари я прегледали и с удивление установили че тя била напълно здрава - от болестта нямало и следа.

На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода. Днес там е построена чешма, и ежедневно стотици хора отиват да измият очите, лицето и ръцете си и да отпиат глъдка от лековитата вода, за здраве и пречистване.

През 1956 година, по поръчка на настоятелството при църквата "Рождество Богородично" - с. Борово, майсторите: Костадин Димитров Грибачев, Петър Райчев Жекин, Панайот Райчев Жекин и Димитър Стоев Данчев, с помощта на всички вярващи от селото построяват параклиса "Св. Троица" върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на връх Кръстов. За целта преди посочената година църковното настоятелство закупило мястото от собственика му мюсюлманина Расим Гуглев от село Мостово, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради. Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен от епископ Стефан (станал впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958 г.


Други реферати:
Една Българка-дългът срещу егоизма
Образът на Константин-Кирил Философ според Пространното житие
Мотивът за самотата в елегията Майце си
Какви чувства и мисли са вложени във Вазовата ода Българският език
Елисавета Багряна-Вечната, Святата, Стихии


Изтегли реферата



Елисавета Багряна-Вечната, Святата, Стихии - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия