Кръстова гора-история и святост

Най-после сме там, горе, високо в планината. Пред очите ни се открива прекрасния манастирски комплекс - старият и новият храм, редицата от белите малки параклиси... и най-високо, горе - огромният метален кръст, около който непрекъснато сноват богомолци. Наоколо като венец е вековната гора и над всичко това - мълчаливото присъствие на огромното синьо небе, окъпано в лъчите на утрото - като безкраен свод, създаден от Космоса. Една обезумяла тълпа от хора "търсеше своето щастие", като се ровеше из камъните и ги обръщаше, всеки вземаше своето намерено камъче, вярвайки че чудото ще стане... Други с ръце и клечки ровеха земята в гората и вадеха корени на някакво растение. Така трябвало... Всеки по своему откриваше своя бог, молеше се за изцеление и за спасение на душата, за мир и спокойствие...

А Космосът от векове все изпращаше по някой светец, да покаже... Но никой не се сещаше, че това е моделът как трябва да живеем, стремейки се към съвършенство - единствено и само в името на моралните стойности, но хората така и не се сещаха, а на тълпи ходеха и се трупаха, кланяйки се на мощите, нищо не разбиращи и незнаещи.

...Неусетно се спусна нощта и покри с воала си Кръстова гора. Светлите ярки звезди и пълната луна грееха от горе, огромното нощно небе се сливаше с тъмните очертания високите скатове наоколо. Само храмът, осветен от нощните лампи, като ярко петно се очертаваше, заедно с блестящите хиляди свещи на богомолците, насядали и на отсрещния хълм. Едно будуване с Бога... каква величествена гледка!

България се молеше! В полунощната молитва към небето бяха устремени и гласовете на пеещите отци, както и на църковния хор...

Уморени сме се свили в топлите одеяла горе, недалеч от кръста, който самотно се тъмнееше пред нас, а в подножието горяха хиляди свещи и грееха. Тук всеки е устремил духа си нагоре към небето и търси общение с Вселената, Космоса, Бога... Един общ вик за помощ, спасение и успокоение... А дали на вика от ранените сърца, на болката и огорчението щеше да откликне Той ?...

Господи, моля те!...

Има ли те?

Помилуй, Господи!...

Там, на Кръстова гора, нещо в мен се промени. Събуди се човешкото в мен и любовта към ближния. Сега вече знаех не само от книгите, а и от собствения си живот, че Бог наистина съществува. Той е неизмеримата сила, даваща ми импулса да живея и творя. Той е любовта, която ме прави ЧОВЕК. Той е най-великото и красиво чувство, което някога съм изпитвала. И ако някой все още се съмнява в силата му, нека посети Кръстова гора и види с очите си как страдащите се изцеляват. Аз отидох, видях и повярвах. А вие?

Според легендата част от Светия кръст е пренесена от Истанбул и е закопана през Х век в местността Кръстова гора. Има поверие, че Кръстова гора е едно от трите места в България с особено енергийно излъчване.

Други реферати:
Пари и кредит
Парична политика на Европейската централна банка
Родопи
Парични явления и парични процеси
Република Финландия


Изтегли реферата