Къщата от А. Далчев

В стихотворението „Къщата” асоциациите между предметно и инобитийно са близки по значение до метафизичния смисъл на философската теза за смъртта като живот в друг, непознат и неизвестен свят:

Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата,
а мразът спи и през деня във стаите.

В символния образ на „Къщата” се срещат едновременно представите за земно и отвъдно. За човека, обитавал земния свят, връщане назад към живота няма. За него „затворена е всякога вратата”. Отпътувал е към друг свят, може би е „наемател”на друга „къща”. Тягостно е усещането за неизвестност сред мрака, който „спи и през деня във стаите”. На границата между реално и метафизично се движи философският поетичен размисъл. Той е в синхрон с минорната гама на настроението, внушаващо мисловно уединение и самота:

Дъждът гризе мазилката и бяга
през счупените водостоци от олово
и като пот по челото на болен
по сивите стени избива влага.

Агонията на преходното е драмата на търсещия смисъла на живота поет. Всичко свършва. Вечният бяг на дните в потока на времето остава, но човекът прекрачва в друг свят - на тишина, покой и тъга. Затваря и последната „врата” след себе си. Реалният свят се руши от мъка по заминалия: „Дъждът гризе мазилката..., по сивите стени избива влага.” Преходно е присъствието на човека в реално предметното. Неизменен, но винаги неизвестен е часът на раздяла с живота. Той се изнизва и човекът се среща с вечността. Остава тишината, очакваща звука на познати стъпки. Предметите ги „улавят” в неочаквания „писък”на вятъра. Той нарушава дълбокия покой на стаената самота, пронизана от тъжен спомен за заминалия - неизвестно къде - наемател:

И снощи (ти видя ли от прозореца?),
когато писна ненадеен вятър,
разтвори се, затвори се вратата,
завиха нощни кучета на двора...

Самият поет присъства ненатрапчиво в този тъжен размисъл за преходното в живота. Влиза в дискретен диалог с всеки читател, взрян в метафизичните знаци на природата. Импулсивното, непринудено вписано в стиха обръщение („ти видя ли от прозореца?)”, неслучайно поставено в скоби, разкрива поетичната съпричастност на Далчев към тревожния размисъл на човека за екзистенциалния смисъл на инобитието. В контекста на цялостната поезия на Далчев той винаги е свързан със символния образ на „прозореца” - „ключ” към философските прозрения на поета, който вижда отвъд предметните граници на реалността:

и черна сянка като копие
разчупи се на каменните стълби
и аз видях, и аз познах там мъртвия,
когото преди девет дни заровиха.

Атанас Далчев намира в реалността на предметите поетичната формула на философски осъзнатата преходност в живота. В сравнение с човека, предметите са вечни, защото остават и след него. Съпътствали преживените му дни, говорят за тях, изпълват със спомени поетичния „интериор” на стихотворенията „Стаята” и „Къщат а”.


Други реферати:
Икономическа обосновка
Инвестиционен проект
Индикатори, отразяващи социални решения, ценности и цели
Интегрирани маркетингови комуникации
История на компаниите-Mtel,Globul,Vivatel.


Изтегли реферата



История на компаниите-Mtel,Globul,Vivatel. - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия