Левски-човек без грешки

Л Е В С К И




Винаги съм се страхувал да пиша за него.Не защото е сложен,а защото е съвършен.

У всеки друг може да се намери нещо неясно,неточно ,нещо объркано.У него е чисто просто,здраво.Аз не знам дали има втора българска фигура, създадена така естествено и така монолитно.В образа му няма нищо излишно. Онова, което при някои създава една по-свободна атмосфера, при него би звучало вулгарно. Неговите светли очи и лаконичната му реч не търпят нищо допълнително. Тук един по- арстократичен косъм е в състояние да разруши съвършенството. Надали има друга наша личност по-чужда на театралното пресъздаване.Поодобно на Паисий той е анонимен .В биографията му няма нито едно увлечение,нито една жена,нито един роматичен скандал. А е бил млад,хубав, весел. В биографията му всичко е извисено над страстите, над малките слабости. И въпреки това той не прилича на икона, не е парче исторически лед. Всичките му действия са пропити от една човещина, която смайва.От една сдържана мъжка ласка, която кара България да лудее от обич…….

Едно приближаване до него винаги трогва и смущава.Не защото е безсмъртен, а защото е във висша степен морален.

Целият му живот е низ от примери, които извисяват нацията. Неговата храброст и неговата скромност са пословични. В името на делото той е бил едновременно и добър, и безпощаден, невидим и ярък, колкото строг, толкова и справедлив. Всички, които са имали работа с него, са го обожавали. И Раковски, и Ботев, и Вазов, и шопите от софийско.Единствен предателят не е разбрал светлината. В летописа на вечността му няма нищо слабо, грозно, неприлично. Нищо, което би ни наскърбило, Суетата на вождовете му е органически чужда. Суетата на дребните герои-още повече. Той никога не е смесвал делото със себе си, макар че целият е бил потопен в огъня му. Никога не е търсел шума, славата, евтините радости. Освен красиво, но непотребно себепоказване, което вълнува изкуството, но обижда революцията. Ето защо на неговия паметник никога не бива да има знамена и мечове, героични пози, орлови погледи.Там горе един ямурлук и едни цървули и страшните,но скъпи думи:”Ако загубя, губя само мене си...”

При чуването на тези думи винаги настръхвам. Не защото са необикновени, а защото са верни.

Те изразяват не само неговия революционен морал, но и съдбата му. Чрез тях той се издига на една височина, сред която стърчи сам в нашата история. И не само в нашата.

Едно изключение,което няма равно на себе си. Разбира се, тук думата „сам” не означава самотен. Тук тя значи единствен. И наистина, кой друг би могъл да оспори неговото дело или нравствента ми виста. Кой друг може да изрече това просто, и безподобно: „Аз съм Левски”. Да го изрече, без да се смути или без да се надцени. Сигурен съм, че никой .Внеговия случай има нещо недостигаемо, неповторимо. Той беше неук, но гениален. Едно дърво без голяма корона, но с огромни корени. Словото му не беше красиво, но беше силно. То не радваше,а будеше, възпитаваше и дори плашаше. Не беше слово на поет, а на нелегален. Затова от него историята не наследи нито една реч и нито един статия. Но това не му попречи да й остави примера на една организация, която обедини нацията и създаде България. Преди гения народът имаше честите-хайдушките кости и стръкчето здравец. След него той получи революционните окръзи –уставът на БРЦК и знамето на една „княгиня”. Днес това може да ни изглежда малко или наивно, но по онова време то беше прескачането на няколко века, възлизането от


Други реферати:
Лидерството в управлението
Мениджмънт на аграрното предприятие
Лидерството в управлението на Vivatel
Концепция за управление на човешките ресурси
Малки и средни предприятия-Предприемачество


Изтегли реферата



Малки и средни предприятия-Предприемачество - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия