Липсите в романа Хоро

Смисълът на романа е отвъд ситуацията, която така фрагментарно и накъсано е разказана от Страшимиров, както и в неказаното и неразказаното, в намека и в нюанса. Това доближава „Хоро" до някои от принципите на експресионизма. Ситуацията на сватбата, а също и други ситуации в романа, е представена с акцент върху абсурдното, нелогичното, дори е подчинена на гротескното, на ужасното. Силата на художественото внушение на романа е точно в този тип обрисуване – гротескното, абсурдното, нетипичното, изкривеното, пошлото, грозното са показани в най-отблъскващия им вид. За въздействието на творбата помагат елептични изречения, неправилен синтаксис, множество чуждици, вулгаризми и варваризми, множество възклицания.


Видно е, че Страшимиров не разказва като другите белетристи в българската литература. Словото му не е плавно, нито последователно. Героите не са доведени до психологическа пълнота, както това е направено в прозата на Иван Вазов например, а са описани с определена черта на характера. Този начин на изграждане на образите е характерен за драматургията (по-специално – трагедията). Друга характерна черта на класическата трагедия е единството на време, място и действие, което откриваме и в текста на Страшимиров. Ефрем Карамфилов твърди, че романът „Хоро” носи в себе си и публицистичен елемент, защото е създаден, докато събитията от 1923г. са все още незабравени и непреодолени. Съдържанието на романа е актуално за времето си – по-скоро е памфлет, отколкото обективно епическо изображение. Общо прието за критиците е мнението, че структурата на „Хоро” е близка до структурата на поемата „Септември” от Гео Милев заради гневния протест и вътрешния патос на двете творби. От тези твърдения можем да направим извода, че в романа се наблюдава един особен вид липса – липсата на ясно изразен жанр. Радосвет Коларов казва, че „читателят е принуден [...] да следи нещата, които чете, “аналептично”, т.е. да се опитва да възстановява във въображението си, да лепи и свързва новополучените фрагменти с вече оформената в съзнанието му картина”. Творбата е изградена като пъзел, който трябва да бъде нареден от читателя, а всяка дума, всеки жест, всяко действие е липсващо парче от този пъзел. Страшимировият текст задава въпроси за смисъла на човешкото съществуване, за нравствените устои на човека, за устойчивостта на ценностите в човешкото общество и т.н., но не дава отговорите – те липсват, читателят сам трябва да ги намери и даде за себе си. Защото изказани докрай, нещата и хората в романа губят своя смисъл.


Събитията в романа не могат да бъдат разбрани, защото са абсурдни. За това свидетелства парадигмата на глаголи като „зная”, „разбирам”: „Мичето разбра.Тя беше разбрала това още в кабинета му[…] и в ушите и фучеше:Не вря-кай, няма вече накъде, ти си моя!Това не можеше да не се разбере!”; “Старият


Други реферати:
Граждански форми на отстояване на човешките права
Видове доказателства
Европейска конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание
Конституция на България от 1971 година
Анализ на договор за изработка


Изтегли реферата



Анализ на договор за изработка - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия