Липсите в романа Хоро

панагюрец разбра: началникът ще ги коли”; “Марга изхълца: тя разбра, преди да види. Младоженецът началник пристъпваше напръсти, с насочен револвер и със страшно изкривено око:…….ще ги накълца.Това вече разбра и Марга”; “Наковица почваше да разбира какво нещо е то да ви грабнат посред нощ, да ви хвърлят в камион и хайде към Марица.” В тези настойчиво повтарящи се действия се съдържа горчива ирония. Героите не могат да разберат какво става с тях, те всъщност разбират само своето неразбиране.


Романът „Хоро” оставя у читателя усещането, че авторът постоянно скрива нещо. Това недоизказване, тази липса на информация са резултат от специфичното, но необяснено, състояние, в което се намират героите на творбата. В романа сякаш никой от героите не знае нищо за случилото се преди сватбата на Мичето и околийския началник. Но за читателя става ясно, че по-скоро никой не иска да си спомни какво се е случило. Защото се е случило нещо ужасно и страшно – убийството на Сашо Карабельов. Но в стремежа към забрава се постига обратния ефект - героите постоянно са на ръба между настоящето и миналото, без да могат да намерят алтернатива: миналото е кошмар, а настоящето и бъдещето няма как да са по-добри, защото всеки с действията си се е насочил против миналото, опитва се да го изтрие. Липсата на памет у героите в „Хоро" е резултат от тяхната свръхизострена памет. И точно защото паметта им е свръхизострена, тя е и в такава степен фрагментарна, накъсана, болезнена.


Мичето Карабельова стои в миналото, което предшества разказваната от романа ситуация. От текста разбираме, че освен брат си, е изгубила и родителите си. Настоящето й е свързано със случващото се в романа, но тя бездейства: омъжва се, а сякаш не е там. Сватбарите са дошли на банкета в нейна чест, а нея сякаш я няма („Не, какво става с Мичето, къде се тя намира и какво търси сред тези хора тук!). Неназован, неизразим от позора и срама тормози съзнанието на Мичето. Страшимировата героиня търси спасение в любовта, но и любовта липсва в романа „Хоро”. Неестествено, нетипично звучи признанието: „Тя го обича като слънцето, като луната, като целия свят.” Появата на третоличната форма на изказ „тя” във вътрешния монолог на героинята намекват за отчуждеността, раздвоението на Мичето.


Действие и памет липсват и у бунтовниците в романа. В такъв важен момент, когато се предполага, че народът е въстанал срещу властта, че се е осмелил да заяви недоволството си, когато се предполага, че е време за героични подвизи, най-важната задача за революционерите е краденето на булка. И то не коя да е булка, а обезчестената Карабельова. Тук се появява една голяма липса на логика в романа и в същото време поява на ирония. Народните герои се занимават с маловажни, всекидневни проблеми, вместо да се борят и отстояват принципите си. Ботевият идеал е преобърнат. И трите образа на


Други реферати:
Слово за класика Димитър Талев
Свободата в Ботевата литература
Сладкодумен гост на държавната трапеза-Иван Вазов
Кратко обобщение за всички поети
Българската литература през ХХ век


Изтегли реферата



Българската литература през ХХ век - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия