Липсите в романа Хоро

въстаниците – Васил, Иско и студентката, са обрисувани отново само с по няколко щриха, наблегнато е на някоя основна черта от характера. Според Георги Марков Васил е изпълнен с ненавист към властта, но иронизира комунистическите идеи, Иско има смътни разбирания за класовата борба и е увлечен под напора на романтични настроения, а студентката си служи със сухи фрази от марксистката доктрина дори в най-драматичните жизнени ситуации. Страшимиров е бил обвиняван за тази липса на образа на тогавашния комунист. Но тази липса означава, че и едната, и другата страна в конфликтите около 1923г. не са оценени положително.


Писателят се възмущава от зверствата, които са извършвани от властимащите. Затова и превъплъщенията им в романа са доведени до пълна деградация и деформация. Откроява се образът на околийският началник Сотир Иванов, Кривоокия. Той е насилник и убиец, лишен от всякакви морални принципи. Чувства се пълноценен, когато насилва, когато убива: „ Той я обичаше, когато тя плаче, когато трепери, когато пищи.” Но текстът го показва и като влюбен (монологът върху леглото на Мичето). По-интересното е, че е описан като „снажен, мускулест и разноглед”. Предвид начина, по който е наричан – кривоокия, акцентът пада върху недъга. Откроява се и образът на полковник Гнойнишки, който издава заповед да се арестува всеки срещнат, да се съборят всички сенници, обори и т.н., защото са използвани за скривалища от бунтовниците. Когато кметът го пита как ще се препитават хората, Гнойнишки отговаря „Да пукнат – хората.” Той е и човекът, издал заповед за разстрела на седемнадесетте човека, оказали се осемнадесет в последствие. Но и за смъртта на случайната жертва се намира оправдание, защото за онази власт всички са възможни жертви. Не е случаен и изборът на името на този герой – Гнойнишки, също толкова гнусно и отблъскващо, колкото самия него. Героите, оценени с отрицателен заряд, остават безименни или до края на романа, или поне през по-голямата част. (Например: в началото Сотир е наричан „зет”, а в края на романа – Кривоокия; фамилията на Гнойнишки научаваме към средата на романа, а малкото му име още по-късно.) Липсват имена, защото липсва личността, липсват истинските човешки физиономии. Лицата на тези герои са разкривени в маски и животински муцуни – от злоба или от жестокост.

Въпреки наличието на такива образи, у обикновения човек липсва желанието за противодействие. Израз на тази липса е бялата Страшимирова нощ: „Глъхне тревожно бялата нощ - и тъжна, и страшна.”; „ Тишината се залюшна. Залюшна се и самата бяла нощ. И се начупи: над града полетяха - и се трошеха хиляди буци пръст.”; „Тресе се бялата нощ от тръби и барабани.” Романът е богат със звукове – сватбената и военна музика се преплитата с изстрелите от разстрелите.


Други реферати:
Увод в психоанализата-част 1
Увод в Психоанализата-част 4
Средна и Зряла възраст
Спортна психология
Стрес реакция при биологичните системи и биоиндикация. Основни фази при стреса. Комбинативно въздействие на сресорите


Изтегли реферата



Стрес реакция при биологичните системи и биоиндикация. Основни фази при стреса. Комбинативно въздействие на сресорите - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия