Липсите в романа Хоро

Основен рефрен в "Хоро" е лайтмотивът за „страшните нощи, бели и страшни септемврийски нощи, бели и кървави нощи – предателси кървави и предателски бели.” Той пронизва цялата книга като свързващо звено.Бялото в романа налага усещането за пустота, призрачност, баладичност: „Очите на капанката се избелиха.” Този цвят присъства и чрез образа на лунната светлина. Зеленото в романа е със символно значение на вътрешна грозота, злоба, жестокост: „жълт, зелен, с големи уста и големи уши, той заподскача на стола си”; „полковник: дребен, с позеленели брада и еполети. Зелени бяха и очите му.” Моравото (оранжевото и кървавочервеното ) са цветови остатъци от помръкналата светлина: „слънцето ще стане мораво, дворищата ще се вапцат оранжево и ще потънат в кървавочервено къщите.” В мораво е облечен Кривоокия на сватбата си с Мичето. Този цвят в романа има символно значение на насилие, на липсата на светло бъдеще. Митологичният и езически символ на живота - слънцето - не присъства със своята предполагаема функция. Светлината като символен интериор е наситена с цветовите нюанси на разпада. Оттук и жълтият символен цвят на смъртта, когато леденеят трупове, бялата нощ „жълтее” и от тези „страшно жълти, с раззинати уста, - черепи из грамадата трупове”сякаш идва обвинение в липсата на ред.

Целият роман се стреми към порядък, стреми се да различи доброто от злото, но разказва за липсата на порядък, за липсата на действие. Много често се повтарят думите, напомнящи за хаоса на настоящето клисарят: „Тц, тц, тц, разбърка се светът.", кметът: „3абьркахме се-е. Забърка се целият свят...", вътрешна реч на дядо Рад: „Време ли е да плещи човек сега, когато брат брата коли.", Мичето: „А-а, не се живее вече!", прокурорът Ячо: „И няма вече, господа - няма място - по целия свят - за двете страни: на земята ще живеем или само ние, или само те!", кметшата: „А-а, Господи! Но в какви времена живеем ние днес!", Сотир Иванов: „Мръсен свят, фъсен!', емоционална ремарка на повествователя: „Страшно, до полуда страшно!" и единствената в целия текст пряка публицистична намеса на автора: „Измислица е, всичко е измислица. И нямат легенди вековете: всяко поколение е съчинявало само за себе си и нйщо не се е предавало от минало за бъдеще. Даже надали е имало минало. И не ще има бъдеще. Нищо не е имало и нищо не ще има: мърсете колкото искате - дедите не ще чуят и внуците не ще се червят.”
Тези думи, изречени от различни гледни точки, в своята рефренност искат да внушат идеята за владеещия хаос. Но те влизат в диалог с другия рефрен в романа - този за белите септемврийски нощи. И до края на романа порядъкът не се възцарява. Редът е липсващ, когато „брат брата коли" и „деца в майки ще бъдат разчекчнати".


Романът „Хоро” към момента на своето публикуване - 1926 г., е една книга за липсващата надежда за светло бъдеще, липсващия морал и ценности,


Други реферати:
Сравнителен анализ
Теория на експеримента
Решени задачи по статистика
Статистическо изследване на БВП
Приложна теория на игрите


Изтегли реферата



Приложна теория на игрите - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия