Липсите в романа Хоро

липсващата народност. Всички българи са се „хванали” на кошмарното, кървавото „хоро” на насилие, на бунтове, на революции. На тази база Антон Страшимиров разгръща и преки паралели с творчеството на Иван Вазов (най-вече с романа „Под игото”). Можем да намерим смислова връзка между романа „Хоро” и главите „Новата молитва на Марка” и „Пиянството на един народ” от „Под игото” на Иван Вазов. От първата глава директно е взет фонът на действието - сватбата и хорото, а от втората гледната точка на Иван Вазов, че чрез преодоляването на несвободата, на робското се реализира единението на българите. То, от своя страна, се осъществява на базата на приемането на идеала – свобода. Неговият външен белег в „Под игото” е пиянството, лудостта, която обхваща всички. В главата „Новата молитва на Марка” неин изразител са репликите на пияния Безпортев, който се пуска от сватбарското хоро. Антон Страшимиров явно иронизира и преобразува този епизод в своята творба. От една страна, той го осъществява чрез Капанците - синът и бащата, които са непрекъснато пияни, но не от идеи, а от алкохол, опитвайки се безнадеждно да избягат от своята реалност, от своето ежедневие, а от друга – чрез жеста на Капанката, която увлича полковник Гнойнишки като участник в кървавото хоро.


Това хоро, на което са се хванали убиецът и майката на убития, около грамадата от трупове е може би една от най-драматичните и най-силните сцени в българската литература. В това хоро на ужаса, в което и палачи и жертви играят „несвестни”, цялата реч неусетно се слива в един монолог, изречен на един дъх, с вик и крясъци, с прекъснатост и недоизказаност, с рев и звукоподражание. Хорото е танц, свързан с радостта и веселието, но познатите символни кодове отсъстват в романа на Страшимиров. Хорото около труповете на убитите е символ на кървавия ужас и насилието, но в свързването на сватбата със смъртта можем да открием елементи от народния мироглед. „Българското хоро - пише Светлозар Игов - един изконен фолклорен ритуал, е изведено до символ на някаква мрачна вакханалия, садистичен вихър, който изразява тъмната същност на едно самоизяждащо се национално битие.”


Романът започва със сватба, но всъщност разказва за смърт.Той завършва с хоро, но в действителност разказва за ужаса. Сватба, хоро и смърт се сливат в едно, за да покажат всички онова, което липсва на българското общество. „Липсите” в романа подкрепят твърдението, че „Хоро” не е толкова антифашистки роман, колкото е моралистичен роман. Текстът, без открито да пита, задава въпроси за човешкото съществуване и моралните устои. Романът „Хоро" не очертава параметрите на един завършен, съществуващ в своето относително равновесие свят, той не тьрси крайни отговори, а най-вече поставя въпроси. И тези въпроси в целия текст остават без отговор.



Други реферати:
Видима и абсолютна звездна величина
Вътрешен строеж на звезди
Еволюция на звездите
Закон на Хъбъл
Космосът


Изтегли реферата



Космосът - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия