Любовта като изпитание и като себепознание

Любовта като изпитание и като себепознание

Повестта 'Крадецът на пракови' е посветена на една голяма любов,осмисляща живота на човека във време на разрушение и смърт.Творбата разкрива умението на Емилиян Станев да прониква в най-потайните късчета на човешката душа ,да улавя най-леките и трепети,да изобразява вълнуващо поривите и мечтите на свойте герои.


В центъра на повествованието е любовната връзка между красивата жена на военния комендант и сръбския военно пленник Иво Обретенович .Чувствата,които внезапно пламват между тях,са красиви,романтични,извисяваящи духа.Любовта се превръща в изпитание на героите.Тя променя коренно живота им и му придава нов смисъл,като ги води към себепознанието.Любовта им дава сили да отстояват правото си на щастие,надмогвайки ненависта,националистичните предразсъдици,еснафските разбирания за съпружеска вярност и порядъчност.

Сюжетът на повестта интерпретира темата за класическия любовен триъгълник - в живота на едно семейство настъпват промени поради изневярата на един от съпрузите.Тази тема е загатната в заглавието на произведението.На пръв поглед той е свързан с момент от сюжетното развитие-откъснатите без разрешение плодове от градината на полковника стават причина за запознанството между жена му и крадеца.Образът на откраднитете праскови обаче насочва към друг символен смисъл-към кражбата на семейното щастие,към нарушаване на семейният ре и съпружеската клетва.Разказаната история преобръща обаче и това значение,защото истинския крадец се оказва съпругът,ограбил мечтите и надеждите на младата си жена.В семейния дом тя е пленница,подчинява се на порядки,които я карат да потиска дълбоките си чувства,да живее в самота и отчуждение.

Драмата на Елисавета е представена от различни гледни точки.Първият разказвач е мъж,който се връща в родния си град по време на Втората световна война.Познатите местности,улиците и къщите са причината да си спомни за детството и за най-красивата жена,у която е виждал приказно създание.В тази гледна точка акцентът е поставен върху обаятелното излъчване на героинята.Вторият разказвач е възрастния учител по математика,който от позицията на очевидец изяснява случилото се с жената на полковника.Третият разказвач е всезнаещият и всевиждащ повествовател.Именно той осветлява чувствата и мислите на героинята,проследява най-интимните моменти от любовта и с Иво.Различните повествователни позиции изграждат образа на Елисавета в цялата му сложност и му придават психологическа плътност.

Експозицията на повестта въвежда читателя в тягостната атмосфера на Търново по време на Втората световна война:'Градът бе препълнен с евакуирани-във всяка къща живееха по две-три семейства.Не достигаше вода поради безводната местност,недостиг се чъвстваше и от храна'.Тревожните хора,страхуващи се за живота си,немците,в чиито погледи се чете недоверие и ненавист,са същите като в годините на Първата световна война.Споменът за трудното детство нахлува в съзнанието на разказвача,за да внуши идеята,че войната е вечно повтарящо се зло,носещо разруха и смърт.Войната в повестта е видяна в цялата и зловеща същност,независимо че липсват описания на бойни действия.Обект на изображението е страданието на хората в тила:'Колко тежки бяха условията,при които израсна нашето поколение!Без бащи,които гинеха на фронта,обути в налъми,въшливи и окъсани,с маики,чиито погледи горяха от мъка и преумора – жени изсушени от недояждане и от плач,които незнаеха за какво да се грижат по напред:за нашето изхранване или за възпитанието ни.Почти всички станахме гамени,тъй като растяхме на улицата,между лагерите на пленниците,в глада,хаоса и корупцията на тая безсмислена война...'Въпреки,че описанията на историческата обстановка са преди всичко фон на любовна история,писателят успява да разкрие грозното лице на войната. Особено покъртителна е гледката с умиращите волове,белеещи от далеч 'като същински гробища от бял камък' и с хората 'дошли от селата да се простят със своите верни и неуморни работници...'Епидемията от коремен тиф,холерата,паниката на хората,напускащи града в опит да се спасят,допълват представата за войната като социално зло.


Други реферати:
Светът и човекът в разказите на Йовков
Преобърнатия патриархален космос в повестта Преди да се родя
Опит за анализ на чуждестранните образи в Тютюн
Крадецът на праскови
Любов и омраза в разказа Дервишово семе


Изтегли реферата



Любов и омраза в разказа Дервишово семе - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия