Макроикономическа политика

МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА В ОТВОРЕНА ИКОНОМИКА

08 януари 2010

1. Цели и инструменти на макроикономическата политика

Ефективността на макроикономическата политика зависи от степента на постигане на поставените цели. Тези цели могат да бъдат различни и да включват например постигане на желания темп на икономически растеж, намаляване на бедността, спад в темповете на инфлация, ръст на доходите на човек от населението, намаляване равнището на безработица, поддържане стабилността на националната валута, съкращаване на дефицита в държавния бюджет и други. В икономическата теория е прието да се смятат за приоритетни цели постигането на вътрешен и външен баланс на националната икономика – именно това са целите, които си поставят правителствата на повечето страни в света. Идеята за целенасочена макроикономическа политика се разработва в рамките на кейнсианския подход от началото на 1930-те години.

а) Вътрешен и външен баланс като цели на макроикономическата политика

Най-важният елемент на вътрешния баланс на националната икономика е темпът на икономически растеж (като правило темпа на нарастване на БВП, или темпът на ръста на БВП на човек от населението), а също така и постигането на пълна заетост (или приемливо равнище на безработица) при стабилно равнище на цените, т.е. при съответен темп на инфлация. Тези три основни цели е прието да се смятат за цели на вътрешния баланс на националната икономика.

През 1930-те години, в период на дълбока икономическа криза, приоритетна цел на вътрешния баланс е постигането на пълна заетост, и именно в това направление се провежда макроикономическата политика. Заедно с това се признава и фактът, че разширяването на производството и заетостта в отворена икономика се отразява на платежния баланс: води до ръст на разходите за внос и следователно до влошаване на текущата сметка. Доколкото в периода от 1944 до 1973 година страните се придържат към режим на фиксирани валутни курсове (обвързани в повечето случаи с долара), целта за постигане на вътрешен баланс на страната е трябвало да се допълни с целта за постигане на външен баланс, а именно поддържане на равновесие в платежния баланс, т.е. баланс на търсене и предлагане на национална валута. Именно последната цел се нарича външен баланс. Постигането на вътрешен и външен баланс получава названието „триъгълник на икономическите цели”.

б) Инструменти на макроикономическата политика

За да бъдат постигнати целите на вътрешния и външния баланс на националната икономика, държавата чрез своята икономическа политика може да използва различни инструменти за регулиране на съвкупното търсене и съвкупното предлагане. В рамките на регулирането на съвкупното търсене (което се смята за най-ефективния механизъм) различаваме политика на промяна на разходите и политика на превключване на разходите. Тук се има предвид такъв вид икономическа политика като парично-кредитната и данъчно-бюджетната, а също така и политика на регулиране на валутния курс под формата на девалвация и ревалоризация.