Маминото детенце-Любен Каравелов

“СЛЕД ЧЕТИРИ ГОДИНИ […] ТОЙ ЗНАЕЛ ВЕЧЕ И ПОМИЛУЙ МЯ, БОЖЕ” И “ВЕРУЮ”

• ВЪВЕДЕНИЕ

В своята повест “Маминото детенце” големият възрожденски писател Любен Каравелов разработва проблема за възпитанието на младото поколение.Този въпрос винаги и навсякъде е вълнувал хората.

Вековния си опит в оформянето на човека като личност нашият народ е изразил в пословицата:”Дървото се превива, докато е младо”.

В центъра на възпитанието на главния си герой Николчо,авторът поставя семейството.Важно място отделя на училището,което затвърждава порочните навици и привички,създадени у Николчо от родителите.

• ТЕЗА

Училището играе пагубна роля във възпитанието на бъдещия чорбаджия.Писателят изразява категорично своята оценка за резултатите от обучението на Николчо в килийното училище чрез израза:”след четири години той[…] знаел вече и “Помилуй мя,боже” и “Верую”.Така Каравелов иронично обобщава знанията на своя герой,придобити за четири години обучение и разкрива безотговорното отношение на чорбаджийския син към образованието.От “разсадника “ на образованието Николчо излиза неграмотен,но с определено господарско самочувствие.

• ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ

За пръв път пряко читателят се среща с Каравеловия герой при инцидента с Иван Нищото.Неновият наследник вече е на единадесет години.Какъв е нравственият му облик?Той гони и скубе перата на чуждите гъски – една проява на жестокост и безчувственост от която побиват тръпки.А когато се вслушаме в речта му,изпълнена с груби и обидни обръщения,разбираме колко достоен син на своите родители е малкият Николчо.Усещаме детската невинност и доброта,а жестокостта на егоиста,който не познава уважението.Единадесет годишния чорбаджийски син без всякакви угризения на съвестта може да лъже,да обвинява.Естествено е да се появят размисли: Защо това голямо момче се държи като малко дете?Ако родителите не проявяват взискателност към поведението на момчето,защо училището не е създало у него нравствени добродетели?

Образованието на възрожденския българин е нещо свято.Родителите дават мило и драго децата им да се изучат.Чорбаджийското семейство обаче е чуждо на този възрожденски стремеж към просвета.За бездуховните Нено и Неновица не е важно детето им да се научи на четмо и писмо, да бъде образован човек.За тях най-важното е в училището да се отнасят към сина им така,както се грижат за него и у дома.

Авторът ни връща назад, за да видим Николчо в първия учебен ден.Препоръките и наставленията на майката и бащата вместо сина са отправени към учителя.Те звучат за даскал Славе като заповед”Не бийте го даскале!...Той е един у майка ...Не карайте му се яко-яко!...”В подтекста на