Медицинско осигуряване на населението при бедствия и аварии

Предмет и задачи на медицинското осигуряване.

Общоприето е мнението, че през последните десетилетия бедствените ситуации възникват все по често и имат все по-тежки последици. Бедствията може да се дължат на природни фактори, технологични катастрофи, социално-икономически проблеми, военни конфликти и други причини.

Независимо от породилите ги причини и обстоятелства, екстремните ситуации брутално засягат населението и околната среда и водят до многобройни огнищни и специфични по своя характер човешки загуби, т.е. независимо от своя характер и произход бедствените ситуации неминуемо водят до създаването на тежка обща и медицинска обстановка. Огнищно възникналите масови поражения със специфичен характер надхвърлят възможностите на местните здравни структури (служби). Този характер на медицинските загуби изисква специален подход към организацията на медицинската помощ на пострадалото население. По този начин специфичните практически нужди закономерно доведоха до възникване на отделно направление в организацията и провеждането на СНАВР при БАК – Медицинско осигуряване на СНАВР.

Медицинското осигуряване представлява самостоятелно научно направление с интердисциплинарен характер, със свой предмет и задачи и свое място между организациите и ведомствата, призвани да окажат помощ на пострадалото население.

Като самостоятелен клон от СНАВР при БАК, медицинското осигуряване разглежда, в рамките на необходимото, физическата характеристика на БАК, но то акцентира своето внимание преди всичко върху организационно-медицинските въпроси, върху превенцията на възможните поражения на населението и организацията на медицинската помощ в условията на една грубо и внезапно нарушена околна среда и наличността на часови, огнищни и специфични поражения на населението.

Изключително трудните проблеми, поставени от бедствените ситуации пред здравеопазването, изискват разработване и внедряване на необходимите нови организационни форми за оказване на помощ на пострадалото население. Същевременно решаването на тези проблеми налага усвояването на определен минимум от знания и практически умения от силите на медицинските органи и формирования, както и на всички други сили, участващи в СНАВР.

Предмета на медицинското осигуряванe на насeлeнието при БАК включва:

-основни знания за физическата природа на природните и антропогенни катастрофи;

-характерни черти на масовите поражения и тяхната специфика при различните екстремални ситуации;

-профилактика, диагностика и лечение на пострадалите при различни бедствени ситуации.

Основните задачи на медицинското осигуряване при БАК са:

-изучаване характерните особености на пораженията върху населението при различните БАК;

-разработване на ефективни организационни модели за медицинско осигуряване на населението;

-провеждане на теоретично и практическо обучение на медицинския и немедицински персонал за работа в условията на БАК;

-провеждане на научни изследвания и анализи, както и създаването на методики, документи, инструкции и литература.


Медицинска характеристика на БАК.

Според световната здравна организация бедствията (катастрофите) са природни явления или резултати от човешката дейност, представляващи заплаха за живота и здравето на хората, в степен , изискваща получаването на медицинска помощ извън дадения район.

Бедствените ситуации имат няколко основни черти:

-възникват внезапно, като най-често са непредсказуеми по време и интензитет;

-създава се тежка обща и медицинска обстановка, съпроводена с поражения или заплаха за живото и здравето на хората;

-налице е изразено несъответствие между възможностите на здравната структура и необходимата медицинска помощ за пострадалите.

Бедствените ситуации (катастрофите) могат да се групират в 3 основни групи:

*стихийни природни бедствия (катастрофи):

-метеорологични – бури, урагани, смерчове, циклони, прекомерни и внезапни застудявания или затопляния, катастрофални наводнения и засушавания;

-топологични – лавини, свлачища, срутища и т.н.;

-тектонични – земетресения;

-телурични – бедствия, дължащи се на вулканична дейност;

-космически катастрофи;

-бедствени епидемични ситуации от естествен произход.

*антропогенни катастрофи (бедствия, дължащи се на човешката дейност):

-крупни производствени аварии – крупни химически аварии, радиационни и ядрени аварии в АЕЦ и предприятията за преработка на ядрени материали;

-транспортни катастрофи;

-социално-икономически катастрофи – икономически, социални (обществени вълнение, тероризъм, глад, алкохолизъм, наркомания, токсимания) и военни конфликти с използване на различни видове оръжие (конвенционално, ядрено, химическо, биологическо).

*други бедствия (катастрофи):

-срутвания на тунели, шахти, сгради;

-масови отравяния;

-съществени екологични нарушения.

Едновременната употреба на два различни термина (“катастрофа” и “бедствие”) за означаване на едно и също явление се налага поради различното съдържание, което се влага в тях в една или друга държава.

В редица страни (а и в някои международни нормативни документи) с термина “катастрофа” се означават внезапно възникнали инциденти, независимо от техния произход и характер, довели до разрушения и масови поражения сред населението.

У нас в такива случаи се използва термита “бедствие”, а възникналата при това тежка обща или медицинска обстановка се означава като “бедствена ситуация. В нашата страна с термина “катастрофа” се означава транспортно произшествие.


Медицинска характеристика на земетресенията.

България заема централно място в най-земетръсния район в Европа (Балканския полуостров, който е част от Средиземноморския сеизмичен пояс), поради което земетресенията са често срещано (по точно преживявано) явление.

Земетресенията възникват при разместване на пластове, предизвикани от природни и антропогенни фактори, като причините могат да бъдат естествени или от преднамерена и непреднамерена човешка дейност.

Всяко земетресение основно се характеризира с: -хипоцентър (огнище, фокус) – мястото на зараждане на сеизмичните вълни; -епицентър – проекция на хипоцентъра върху земната повърхност; -дълбочина на огнището – разстоянието от хипоцентъра до епицентъра (0÷700 km).

При оценка на всяко земетресение в нашата страна се използват две скали: -магнитутна скала на Рихтер – характеризира земетресението според отделената от огнището енергия (0÷8,9 магнитутна); -интензитетна скала на Медведев, Шпонхоер, Карник (МШК-64) – отчита разрушителната мощ на земетресението в дадена територия (12 степени).

Всяко земетресение се проявява с един магнитут, но с различни интензивности в отделните райони на разпространение.

Земетресенията се проявяват внезапно, продължават само няколко секунди, но предизвикват масови разрушения и пожари, съпроводени с човешки жертви, в резултат на което възникват сложни и с многобройни комбинации огнища.

Особено голямо значение за броя и тежестта на пораженията, както и за структурата на загубите сред населението имат две основни групи фактори:

*фактори не зависещи от човека: -силата на труса; -плътността на населението в земетръсния район.

*зависещи от човека фактори: -височина на сградите, строителните материали, комуникациите и т.н.; -наличието в близост на потенциално опасни обекти (химически заводи, АЕЦ или други ядрени обекти) или хидросъоръжения (язовири, големи водоеми, хвостохранилища) и др.;

Съобразяване с въздействието на тези фактори върху човешките загуби може рязко да намали техния брой, посредством предварителна подготовка на формированията и населението като цяло.

От друга страна състоянието на здравеопазването, необходимостта от сили и средства на медицинските служби, създаването на специални медицински формирования, обемът на медицинската помощ и други са от най-


Други реферати:
Рене Декарт
Свети Тома Аквински-пет доказателства че Бог съществува
Рефлексията
Проблемът за материята във философията
Ново начало за науката


Изтегли реферата



Ново начало за науката - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия