Медията радио

Несъмнето когато става вапрос за било то мидия, средства за масова комуникация, масмедии то в съзнанието на много от нас изникват пресата, телевизият, интернет и не на последно масто , но сякаш малко в страни радиото. Когато мислим или говорим за общуването пък си представяме общуване “лице в лице” , общуването обаче съществува и го има и в и с медиите или СМК.

Радиото е специфичен вид комуникация и също като останалите медии оказва влияние върху аудиторията и контретно върху личността.

Особеностите на радиокомуникацията как и колко силно влияние оказва тя и неговата специфика ще направя опит да анализирам, даже в сравнение с остналите медии и като част от мидиината комуникация и .

В началот на 90-те - 1927г. , се ражда бъграското радио като медия. В началото то е играело значително роля във формиране на обественото мнение, като единствен източник на официална информация. Днес в напредващите средства за комуникация ,то все още играе своята роля и една от бързо развиващите се медии.

Отдавна известен факт в психологията е че при остъствието на визиален контакт силно намалява разбирането меджу общуващите. При радиото има само слухово въприятие т.е. липсва визиализация. Тази липса води до ощетено комуникативно присъствие . Участниците в общуването много рядко се оценяват взаймно. Аудиторията няма възможност да наблюдава нито изпращащия събощенението нито участниците в например дуспут, игра или просто интревю.

Положителното обаче е , че по лесно се разбира смисъла на комуникативните съобщения.

Джордж Трейджър предлага презизен паралингвистичен анализ на речевата комуникация , който става основен в развитието на иизследванията в областа на радиокомуникацията . Според него три са основните характеристики във вокализацията – гласовото произнасяне на съобщенията:

• Характеризатори включващи вокални фонеми като смях, плач, шепот и др.

• Класификатори , който включват уникалния индивидуален тембър на гласа, възрастови аспекти на говора, произнасяне и интензитет на специфични звуци – френско “р” , и др.

• Разделите това са паузите в речта, междуметията, кашляне, подсмъркване, пуфтене и т.н.

Видно е че елементите с параезиковата модалност ог класификацията на невербалните форми на общуване съвпадат. Тук особена важност има интонацията на гласа дали е неутрална, дружелюбна или враждебна. Необходимо е да се подбере точния метод за да се получи скреност в радиокомуникациите .

“Думите само до някъде изразяват нещата” Важна е вложената емоция , та дори и паузите в радиоефира казват много за личност предаваща съобщенито или радиоводещия. Много от журналистите в тази медия школуват гласа си , за да стане той добър радиоглас. От изклучителна важност за слушателите е правилния български език и правоговор. Проблемите с правоговора обхващат въпроси от всички области - фонетика, синтаксис, морфология, лексика и ударение. Същестува така наречена говорна терапия , която запчва от регулиране на издишната струя и удължаването й. Пред микрофона всеки звукопроизносителен проблем се засилва и влияе на цялостното звучене на гласа. На вички ни се е случвало да слушаме разискването на интересни теми по радито, но радиожураналиста с проблем в звукопроизнасянето да ни накара да сменим честотата на излъчване или просто да спрем радито.