Михелс за олигархията

Първо с няколко думи да си изясним какво точно означава олигархия и какво представлява „железният закон” на Михелс за олигархията .

Да започнем с етимологиятат на думата .Тя е културна заемка от старогръцки и означава власт над малцинството.А съвременните речници обясняват думата „ олигархия” като политическо и икономическо господство на едно малцинство от аристократи или богаташи и като държавен строй с такова управление. Струва ми се уместно да спомена какво пише един велик философ- Аристотел по този въпрос . В своята книга „Реторика“ Аристотел определя, че съществуват четири държавни уредби: демокрация, олигархия, аристокрация и монархия. Определенията, които той дава на тези четири държавни уредби, са забележителни и според мен те не са загубили значението си и днес. Олигархията според него е държавна уредба, при която длъжностите се разпределят въз основа ценз (най-вече имуществен ценз) и целта на олигархията е богатството.

От 19 в. насам олигархията се разглежда все повече като начин на управление на организации, при които не богатството, а властта е в основата на привилегирования статус. Днес няма човешка дейност, която да не се стреми към организираност, да не търси начини да разшири или да усъвършенства своята организация.Според Робърт Михелс организацията разрушава демокрацията и я превръща в олигархия: „Там, където организацията е по-силна, там демокрацията се прилага в по-малка степен“.Управляващите олигарси разполагат с повече и по-пълни знания за организацията; колкото по-дълго заемат длъжността си, толкова повече реална власт концентрират в ръцете си. Според Михелс това е „железен закон", процес, който нито може да бъде променен, нито прекъснат.

Днешното ни разбиране за логиката на колективното действие потвърждава песимизма на Михелс. Според Манкур Олсън партиите и съюзите осигуряват на своите членове и последователи колективни блага, т.е. блага, които „се падат" на всеки член на групата независимо дали той е участвал или допринесъл с нещо за тяхното осигуряване. Затова индивидът няма никакъв стимул доброволно да жертва времето или парите си с цел организацията да получи някакво колективно благо - неговите лични действия не са решаващи за това, дали дадено колективно благо ще бъде придобито, но ако благодарение усилията на други хора благото все пак бъде придобито, той така или иначе ще се възползва от него.

За работа от разстояние( "telework" ) започва да се говори в Европа преди няколко години. Европейската комисия спонсорира различни изследвания върху работата от разстояние като средство за развиване на икономическа


Други реферати:
Въведение в икономиката
Въведение в икономиката
Въведение в Икономиката
Въведение в икономиката на предприятието
Въведение в икономиката на предприятието


Изтегли реферата



Въведение в икономиката на предприятието - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия