Мисленето като система

МИСЛЕНЕТО

1. Мисленето като система.

Проблемът за мисленето е труден, защото аспектите му се отнасят към три различни йерархично свързани системи, като при това всеки следващ аспект се базира на предшестващите го /по проф. Мечков/:

• мислене като процес /етапи на протичане на мисленето/;

• мислене като способност /включва логически способности, както и видове мислене/;

• мислене като оценъчен стил /оценки, мнения, убеждения, манталитет/.

С термина „мислене” често се означават конкретни негови звена, етапи, форми, резултати. При това той се ползва и като обобщен термин, заместващ конкретния смисъл. Проф. Мечков обединява аспектите на мисленето в единна система на мисленето; разглежда обстойно мисленето като процес и мисленето като способност и бегло засяга мисленето като оценъчен стил /отнася този аспект на мисленето по-скоро към аксиатиката/.

Мисленето като категория означава цялостна система. Но в разговорната реч, в публицистичната, белетристичната и дори в научната литература терминът мислене често се използва за означаване само на някой негов аспект.

2. Мисленето като процес.

Всеки процес има начало, развитие и край. Мисленето като процес не прави изключение – също има своето начало, своето развитие и край. Началото на мисловния процес е разграничаването на признаците на обектите, разглеждането на признаците един по един, поотделно. Развитието на мисловния процес се състои в сравняването, абстрахирането и конкретизирането. Краят на мисленето е обобщението.

Следователно в мисленето като процес последователно се разгъват пет мисловни звена, наричани още и мисловни операции.Последователността на тези звена – компоненти на мисловния процес - изгражда възходящ йерархичен ред, в който, съгласно йерархичния принцип, всяко следващо звено се осъществява след предшестващото го, всяко предшестващо звено е условие за