Монополистична конкуренция.

Монополистът максимизира печалбата, тогава когато отново пределният приход е равен на пределния разход. Монополистът продава при цена по-висока от пределния разход. Той реализира монополно-висока печалба. Управлението на фирма монопол, често трябва да избира между 2 цели – максимизация на печалбата или максимален мащаб на пазара. Всичко зависи от това дали фирмата си е поставила краткосрочни или дългосрочни цели за постигане и от това колко е променлива пазарната среда. Не е задължително показателят печалба да бъде абсолютизиран. В редица случаи, подобна политика на максимизиране на печалбата може да бъде приемлива само в краткосрочна перспектива. Практиката показва, че за оцеляване на фирмата в дългосрочен период не по-малко значение има увеличаването на броя на купувачите и оптимизацията на обема на производството. Вярно е, че подобна политика е съпроводена с понижение на цените, но за сметка на това се стимулира търсенето и се заздравяват позициите на пазара. Тук се очертава най-голямото предимство на монопола пред конкурентната фирма. Монополът е неефективен, защото причинява така наречените безвъвратни загуби за обществото. те произтичат от това, че при равни други условия, монополът би създал и продал по-малко продукция от колкото една конкурентна фирма. Все пак се твърди, че има обективни обстоятелства, които налагат съществуването на монопол. И тези обективни обстоятелства са свързани с това, че има производства и дейности, разходите за които могат да се минимизират само при достатъчно високо равнище на продукт, т.е. в основата на съществуването на монопола е така-нареченият минимален ефективен мащаб на производството. Това е обемът производство, който е нужен за да може да се постигне минимизиране на средните разходи. Когато този обем е сравнително малък спрямо общата величина на пазарното търсене, съществуването на монопола не е оправдано. Когато обемът необходим за минимизиране на средните разходи е сравнително голям спрямо общата величина на търсенето, монополът не може да бъде избегнат. Пазарната действителност и стопанската практика са сложни и многообразни. Не всяка голяма фирма, задължително е монополист, а освен това, както стана дума по-скоро на съвременния етап може да се говори за монопол на продукта от колкото за монопол на фирма, тъй-като съвременното производство е много продуктово, много асортиментно и трудно можем да си представим, че фирмата е монополист по отношение на всички тях. Фирмите монополисти имат възможност да прилагат медоти на ценообразуване, които им позволяват да извличат максимални печалби. Широко прилагана е ценовата дискриминация, при която различни единици продукти се продават на различни цени. Така-наречената съвършена ценова дискриминация най-често се прилага при продажба на индивидуални стоки или услуги. Продавачът познава добре пазара, и затова продава всяка единица продукт или услуга на оня потребител, който ще плати най-много за нея. Целият излишък на потребителя се присвоява от монополиста. Най-често монополистите прилагат обикновена ценова дискриминация. Тя се проявява в 2 варианта. При единия вариант, монополистът продава различните единици продукция на различни цени, но за едно и също закупено количество индивидите заплащат еднаква цена. Друга развновидност на обикновената ценова дискриминация е тази, при която монополистът продава различните единици продукт на различните хора по различни цени, но за лицата от една и съща група, продуктът се продава на една и съща цена. Целта е да се извлече максимална изгода от групи на купувачи с разллична чувствителност спрямо цената.



18. МОНОПОЛИСТИЧНА КОНКУРЕНЦИЯ




Други реферати:
Оценка на риска при пътнотранспортни злополуки и пожари
Тероризмът като глобално явление
Управление на полицията
Тактика на претърстване и изземване при валутни и контрабандни престъпления
Тайната полиция в България


Изтегли реферата



Тайната полиция в България - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия