Моята любима книга и герой


Това е книга на много поколения, книга за малки и непораснали деца, книга за простичките, но важни неща в живота, това е моята любима книга – „Мечо Пух”. Сборникът с разкази е издаден за пръв път през 1926 година, но живее в много сърца и днес. Написан е от Алън Александър Милн, който черпи своето вдъхновение от сина си и неговите плюшени играчки.

Героите – Мечо Пух, Прасчо, Тигър, Ийори, Заю и Ру – са типични с детския си нрав и са олицетворение на наивността, безгрижността, копнежа за приключения и страха от опасностите, а момченцето Кристофър се държи като техен родител, грижи се за тях, осигурява им сигурност и защита.

Всяко животинче носи типичните за неговия вид качества, но носи и своята индивидуалност – Мечо Пух понякога проявява черти на единак, но и винаги е виновен за пакостите, има голяма слабост към меда, както децата имат слабост към сладкото, Прасчо е “толкова малко животно”, че се страхува се от собствените си следи, искрено тъжи за грешките си, чувства се неловко и се срамува от тях, Тигър винаги е радостен и подскача нагоре – надолу, Ийори пък е тъжен и мисли, че никой не го иска, Заю съставя плановете и често е сърдит, Бухал е всезнайко, Кенга е добродушна и всеотдайна, а бебето й винаги се забавлява.

И аз, като повечето хора, харесвам сладкото мече, но не то, а малкото му розово приятелче, е любимият ми герой. Може би, защото приятелите ми ме оприличават на него – често незабележимо, макар винаги да е с другите, мъничко и понякога страхливо, но готово да им помогне, рядко получаващо внимание, но винаги оценяващо го. Най – добрата ми приятелка оприличаваха на Пух – винаги в центъра на белите и забавлението, понякога себелюбива, често приписваща си заслугите, но и грижовна, готова да се жертва за малкото си другарче, винаги следваща мисълта на мечето: „Колкото повече, толкова повече”. Както Прасчо и Пух са най – добри приятели и са неразделни, винаги се забавляват когато са заедно и споделят радостите и спомените си, така се чувстваме и ние.

Според някои Прасчо не е достоен да бъде „герой”, защото е малък и срамежлив, предпочита да не изтъква заслугите си, а мечтите му са простички – той иска съвсем малко внимание. Ако и ти си един от тях… просто се замисли колко незабележими хора има около теб, колко хора като него молят само за капчица внимание и се надяват някой да ги „види”. Надявам се да си разбрал простичкото послание в думите ми – всеки заслужава да бъде герой, независимо дали е малък или голям, защото всеки трябва да бъде щастлив.




Други реферати:
Общество и култура. Социални функции на културата, културна традиция
Модерният разум-магията на разомагьосването
Методи на социалната работа
Обект, субект и предмет в науката
Метод на Мозъчния щурм


Изтегли реферата



Метод на Мозъчния щурм - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия