Мотивът за страданието в Зимни вечери

Мотивът за страданието в стихотворенията от цикъла “Зимни вечери”


Когато говорим за поета Христо Смирненски е трудно да направим характеристика на неговото творчество с няколко думи. То съдържа както бурна, революционна лирика, така и хумористични и сатирични произведения. Но в стихотворението си “Зимни вечери” той се проявява в трета светлина – тази на непосредствени впечатления от столичните покрайнини под формата на лирични репортажи. За това и изразите са монологични и лиричния разказ се води в първо лице. В него не се развява революционния екстаз, който бушува в други стихотворения на Смирненски. Тук художественият маниер е по-друг, сдържан и пестелив, страданието избягва кресливите форми, бурните изблици. Поетът нагласява щрих след щрих, рисува отчетливи картини, които говорят със своята автентичност, приковават погледа с релефа си. В голямата си част всеки един от “репортажите” му е описание на неприветливата действителност. Студената зимна вечер, пустият град и рисуваните тъжни картини на обкръжаващата го действителност “превещават”, че тава, което ще последва няма да е по-добро. Във втората част на “репортажа” е описана една масова действителност – жилищата, в които живеят хората са описани като

“…смълчани хижи …

и вечната бедност и грижи

ме гледат през мътни стъкла…”

Следва описание на едно ежедневие. Пиян баща, достигнал до това състояние от отчаяние и безнадежност вдига ръка на семейството си.

“Завърнал се в къщи –безхлебен

пиян пак,-бащата ругай;

и своя живот непотребен

и своята мъка без край.”

Тази действителност с нищо не се различава и действителността днес. И сега мизерията довежда хората до отчаяние. И сега, както тогава с настъпването на нощта циганите започват да се веселят и да се трудят незаконно. С това веселие те се мъчат да забравят трудния живот и борбата за оцеляване.

Прекалено трагичен и набиващ се в очи е образът на “слепият старик” и “натовареното дете”. И тук както и в предните портрети имаме същата ситуация. Същата ежедневна грижа държи този стар и немощен човек навън в студа в тези “зимни вечери”. Те не обръщат голямо внимание на страданията и студа, защото единственото, което ги интересува е как да препечелят пари за едно малко парченце хляб. Но ние, читателите разбираме от това тъжно и изпълнено със страдания стихотворение, че те не ще получат пари, защото всички в този пролетарски квартал са бедни и живеят в мизерия.

Но още по – покъртителна е картината на мъртвата девойка, ридаещата старица и невинното молещо се дете. Това младо момиче споделя съдбата и на останалите тютюноработнички, които работят при нечовешки условия. Много рядко те са доживявали повече от двадесет години. Не е възможно майката на това дете да е старица. Тя е състарена от неймоверната болка и страданието да изгубиш детето си, от трудностите в мизерния й живот и от мъката, мъката, която изпълва всяка секунда от живота й.

За разлика от всички картини до тук, портрета на падащите снежинки има успокояващо действие и е символ на човешкия живот. Чрез нея се показва, че когато се ражда душата на човек, тя е чиста като тях, но под влияние на мизерията и жестоката действителност те се превръщат в кал. Кал – черна и лепкава, която унищожава всичко.

В цикъла “Зимни вечери” са показани делниците и нерадостната съдба на бедните, на несретниците в града – от тук и елегичния тон на творбата. Страданието, което е вечен спътник на тези бедни хора опитващи се да оцелеят в този жесток свят, свят на мъки и страдания. Свят, който ги погубва бавно и жестоко.


Други реферати:
Моделиране
Планиране на закупуването
Предмет, задачи и съдържание на дисциплината - Стокознание. Връзка на стокознанието с други предмети
Предмет,методи, съдържание и задачи на дисциплината Стокознание
Промишлено стокознание


Изтегли реферата



Промишлено стокознание - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия