На Острова на блажените и културните асиметрии на ранния български модернизъм

НА ОСТРОВА НА БЛАЖЕНИТЕ и културните асиметрии на ранния български модернизъм



Когато чете за първи път „На Острова на блажените", Яворов пише: „Гледам „На острова..." и изпитвам чувството за нещо извършено въпреки времето и мястото. Разгръщам я и ми се струва, че нашата литература почва от днес." Преди време тълкувах другаде тези думи в светлината на един утопичен литературен проект, преразглеждащ жанровата йерархия на ранния български модернизъм. Но зад тях несъмнено стои повече: те са представителни за един исторически нов тип мислене за културата и литературата, според който миналото и традицията стават все по-проблематични величини. Яворовото изказване е есенция на онази модерна културна доктрина, която би предпочитала изкуството да се ражда в първозданна чистота и историческа невинност, освободено от родилните петна на един обвързващ го опит. Употребявам условно наклонение, защото този стремеж към елиминиране на миналото се оказва неосъществим в своята абсолютност. За Ницше, на чието огромно въздействие върху литературата от началото на века се спирам в друга работа, „нещо истински велико" може да се създаде само когато животът се преживява по неисторически начин, в моменти на радикално, „жестоко забравяне" на историята. Но дори у него това е само едната страна на монетата. Освен „забравянето" съществува и „припомнянето" на историята, вече в облика на генеалогия. Историческото време за Ницше тече в дисконтинуитета на подновяващи се забравяния и припомняния, които ту безмилостно проблематизират установеното наследство, ту благодатно го спасяват в метафорите на един скрит есенциализъм. Но ако това е общата рамка, правеща невъзможно - и толкова по-желано - скъсването с миналото и намирането на един необременен с него „ден първий", призван да произвежда традицията единствено като норма за другите, съществуват и редица български обстоятелства, подробно анализирани от Ст. Каролев, Т. Жечев, Цв. Атанасова и др., които правят илюзорно цялостното отхвърляне на миналото. Специфично за кръга „Мисъл" обаче е, че макар и интересно само по себе си, то вече не се схваща непременно като генератор на традиции, като обвързващ със своята задължителност опит.


Други реферати:
Българинът и чуждият свят в книгата Бай Ганьо
Образът на Терсит
Ангелинка на сън и на яве
Декамерон-енциклопедия на ренесансовия човек
Бай Ганьо и Европа


Изтегли реферата



Бай Ганьо и Европа - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия