На прощаване

Драматичната робска действителност, поставя пред истинс­ките българи въпроса за правилния житейски избор - участие и готовност за саможертва в борбата за свободата на отечеството.

В съкровената си изповед пред майката - лирическият герой представя категорично свои­те основания защо избира пътя на борбата. Той е убеден, че неговият жи­тейски избор е правилен, защото е породен от честната и всеотдайна любов към на­рода, когото иска да види свободен; нетърпи­мостта към чуждото владичество и омразата към тираните.

Отно­шението към робската действителност намира израз в срод­ните думи: „кълни, „проклинай. Съчетани с поетични обръщения към майката, те призо­вават към действеност, към активно разбиране. Прилагателните „черна” (цвета на робст­вото, тъгата, смъртта), „турска” (конкретност на историческата действителност) обогатяват представата за времето.

Емигрантската съдба на героя е описана с глагола „пропъди, а картината на изг­нанието образно и емоционално изпъква с из­разите: „прокуда, „тежка чужбина. Горчива е съдбата на свободолюбивите млади бълга­ри, за които в поробеното отечество няма мяс­то:да ходим, да се скитаме немили, клети, недраги!.

От­въд границата между чуждата и родната земя - „тиха бяла Дунава" - е Отечеството, но и изпитанията на борбата и смъртта за свобода.

Представата за родното и за близките е въве­дена с анафората „там- мястото на израст­ване, място, където е оставил „либе хубаво” (инверсия) „баща и братя. Сродните думи „черни чернеят” отново са асо­циация за неизбежните страдания и смърт, за горчивината и болката в сърцата на близките. Предусещането за скорошния път на бор­бата за свобода отново поражда силна емо­ция, предадена с възклицанието „ах". Майка­та е „юнашка” (инверсия) и ще разбере своя син със сърце „юнашко. Нейната мъка е смекчена донякъде с красиво изречената молба за прошка - „прости ме/ и веч прощавай” Прошката е не­обходима като благословия, защото връщане от поетия житейски път няма - „веч, „нара­мих, „тичам. Съчетанието на различни глаголни времена разкрива динамиката на пре­живяванията - настоящето и бъдещето на ге­роя са изцяло подчинени на идеята за служба на народа („на глас тичам народен). Всичко в тази част от поемата издава нетърпението, действеността, усещането за предстоящата борба.

Контрастното съчетание на понятията „на­роден” и „врагът” обобщава причи­ните, които карат бунтовника самоотверже­но да поеме пътя на борбата. Този път не води към родното и дома, а към смъртта в тяхна защита. Борбата е в името на свободата на близките му, на целия народ, „за ми­ло, за драго.

Изходът от предстоящите битки с врага е въпрос на съдба и чест. Сабята е символ на борбата, атрибут на съпротивата. Участието в борбата за свободата на народа е въпрос на смелост и жертвоготовност.

пък... каквото сабя покаже,

и честта, майко, юнашка!

Борбата за свободата на оте­чеството е достоен избор. Аргументите за не­го, които привежда лирическият герой, под­готвят очакването за подвиг, геройска смърт и безсмъртие.

Последното четиристишие на творбата:


Други реферати:
Антропогенни ресурси на Турция
Варна като туристическа дестинация
Ваканционно селище Елените
Батак-аниматорска програма
Гранд хотел Казанлък


Изтегли реферата



Гранд хотел Казанлък - Facebook Image
Сайтът се поддържа от DH Studio | pomagalo1.com © 2012 | Общи условия